Яна Палоярви: Във Финландия избягваме конкуренцията между учениците за разлика от България


Маргарита Капитанска (в. Дневник): Eдна от най-желаните и престижни професии във Финландия е учителската. Като важност се нарежда до тази на правото и медицината, казва Яна Палоярви – директор на Дирекция „Международно сътрудничество“ към Министерството на образованието и културата във Финландия. Тя беше в България по покана на българското образователно министерство за участие в дискусия, фокусирана върху променящата се динамична среда в обществото, в пазара на труда и образованието. Отговора на учителите и училищата по тези въпроси тя дава заедно с финландската учителката Туйре Сувитие, която преподава в Международното училище в град Турку.

В интервю за „Дневник“ те представиха някои от приликите и разликите между двете образователни системи, разказаха как се става учител във Финландия и дали вреди на българските деца състезателният модел в училищата.

Защо финландското образование е сред най-добрите в света?

Яна Палоярви: Смятам, че добрата образователна система е много тясно свързана с традициите и културата на една държава. Това, което работи добре за Финландия, не значи, че би могло да бъде приложено на друго място.

Ако трябва да посоча само няколко от основните характеристики на финландската образователна система, бих споменала на първо място децентрализацията. Структурата, която сме открили, че функционира най-добре в нашата страна, е взаимодействието между образованието и институциите. Между тях съществува силно доверие. Контролът липсва. Според нас това, което се случва на ниво правителство, не е толкова важно. Много по-важно е какво става в класната стая. И това ни довежда, разбира се, до ролята на учителите. Иначе цялата структура на образованието не би била успешна.

Как се става учител във Финландия?

Туйре Сувитие: За да влезете в педагогическа специалност в университета, държите приемен изпит. Също се провеждат и интервюта.

Яна Палоярви: Във Финландия всички учители са с магистърска степен. Считаме за компетентен този, който е завършил магистратура по педагогика и може да обучава деца от първи до шести клас. Това важи за началните училища, които в нашата страна са до 6-и клас. От 7-и до края на задължителното обучение учителите, които преподават по отделните предмети, трябва да имат магистърска степен и по същия този предмет, плюс допълнително обучение по педагогика.

Освен теоретичната подготовка програмата на университета включва и много практически занимания. Така че всеки един млад учител е много подготвен. Обучението продължава пет години, през които има три задължителни практически обучения. След завършването си могат да се специализират или в обучение на деца със специални нужди, или в даден предмет, така че след това да могат да ги комбинират и двете.

Какви са приликите и разликите между българското и финландското образование?

Яна Палоярви: Когато говорим на ниво формиране на политики, ние осъзнаваме, че обществото се променя много бързо, когато говорим за дигитализация и изкуствен интелект. Това са предизвикателствата, пред които всички държави сме изправени както в Европа, така и в света. Така че трябва да взимаме решения как да се справим с тях. Това е нещо, което всички споделяме.

Туйре Сувитие: А що се отнася до нивото на училището и учителите – това, което се стремим да правим, е да подготвяме децата за бъдещите компетентности. Съзнаваме много добре, че не можем да продължаваме винаги с практики, които сме имали доскоро. Трябва да се развиваме и трябва да подготвяме децата за бъдещите компетентности. Нещото, което разбрах от нашата среща, е, че учителите имаме еднакви мечти и цели. Единствено средствата, с които ги постигаме, са различни и, разбира се, работим в различна среда.

Яна Палоярви: Една от основните разлики, които обаче бих искала да подчертая, е, че българската образователна система е доста състезателна, докато във Финландия ние се стремим да избягваме конкуренцията в целия образователен процес. Нашата основна цел е равенство в образованието, така че всяко едно училище да достига до едни и същи резултати. По същия начин ние се стремим и тези на учениците да бъдат на едно ниво, така че да можем да фокусираме усилията си върху децата, които изостават в учебния процес. Това е много важен принцип в образователната ни система. Един от основните принципи, гарантиран дори в нашата конституция, е, че всеки има равен достъп до образование.

Туйре Сувитие: Що се отнася до учителите, една разлика, която откривам, е, че във Финландия те са много силно мотивирани и имат свободата да вършат работата си по начин, който намират за най-добър.

Как вреди на децата състезателният модел в училище?

– Яна Палоярви: Смятам, че ако една образователна система се развива в основата на силна конкуренция, съществува риск да изгубим част от потенциала на децата. Те учат с различна скорост, имат различни умения и ако системата е силно конкурентна, е възможно някое от тях, с по-различен и особен талант, да не бъде забелязано. Също така в такава среда учениците, които изпитват известни затруднения, могат да изостанат още повече.

Туйре Сувитие: От друга страна, ако погледнем в дългосрочен план, това би могло да демотивира децата дори да търсят работа след време.

Яна Палоярви: Ако погледнем и от страната на регионалното развитие например, ако училищата в даден регион се конкурират едно с друго и не покажат високи резултати, това може да доведе до различия. Така се получава един затворен кръг, от който няма излизане. Разбира се, ние също имаме райони, в които училищата изостават в сравнение с други, но за да се промени това, трябва да се насочат усилията към тези, които изпитват затруднения, а не към тези, които се представят добре.

Бих казала, че освен от етична и философска гледна точка можем да погледнем и много по-прагматично на този въпрос. Ние сме малка страна, която много зависи от човешкия капитал и от високите технологии. Имаме 5.5 млн. жители и ако позволим 20 или 30% от потенциалните таланти да останат извън образователната система, ще се отрази на нашето икономическо развитие. Ние не можем да си позволим да оставим незабелязани таланти и затова нашата цел е да ги събираме и привличаме.

Както знаете, Финландия е председател на Съвета на Европейския съюз и единият от приоритетите в сферата на образованието е да гледаме на него не като на разход, а като на инвестиция. И преди няколко седмици, в рамките на ЕС, се срещнаха министрите на финансите и на образованието на европейските страни членки. Всички се съгласиха и се обединиха около идеята колко важно е да се инвестира в образованието и в знанията, иначе Европа няма да успее да издържи на глобалните предизвикателства.

Преди няколко седмици правителството отново направи опит да въведе задължително предучилищно образование и за 4-годишните. Какво мислите за това?

Яна Палоярви: Нашата система е много различна. Децата започват училище на 7-годишна възраст. Имаме задължително една година предучилищно образование, в което те не се обучават да пишат или четат. По-скоро се ориентират какво представлява да ходиш на училище, насладата от учебния процес. Случва се чрез игри. Показва им се също как да работят в група.

Разбира се, ранното детско образование е важно за нас, но във Финландия ние дори не го наричаме образование. Това е грижа за детето с образователни елементи. Няма академични подходи в това. Най-важното е, както споменах, децата да се наслаждават, да изпитват удоволствие от процеса на обучение. Нашата концепция е доста различна в това отношение. Ранното детско образование е важно до степен да успеем да откроим дали някое дете ще срещне затруднение в училище.

Туйре Сувитие: Освен това във Финландия се стараем много тясно да си сътрудничим с детските градини, където се провежда предучилищно образование. Например в училището, където преподавам, много често ни посещават децата от близката детска градина. Така те отрано се запознават с училищната среда и периодът на преход е по-плавен за тях.

Яна Палоярви: Ако говорим за това кога да започнем училище и колко време да прекарват децата там, мисля, че ние сме най-лошият пример в целия свят и повечето страни наистина ни мразят за това (смее се).

Много често държавите, които имат проблеми с образованието, първата стъпка за подобряване на ситуацията е да увеличат часовете в училище. Ние сме пример как качеството не винаги е равно на количеството. Във Финландия часовете, прекарани в учебното заведение, са най-кратки в сравнение с останалите страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Въпреки това постигаме добри резултати.

Туйре Сувитие: Освен това във Финландия учителите имат свободата сами да планират учебната програма, т.е. имат някакви основни насоки, но планират така часовете, че да не се събира наведнъж прекалено много материал и всичко да протича гладко.

Яна Палоярви: Ние имаме холистичен подход към образованието – децата имат много междучасия и често ги извеждаме навън. Не е важно колко време прекарват в класната стая и четат от учебника, важното е какво и колко получават.

Туйре Сувитие: Когато нещо привлече повече вниманието на детето и то иска да научи повече за него, ние се фокусираме върху това, променяме плана и се връщаме върху другите неща по-късно. Тази свобода ни позволява малко повече да използваме момента, като обръщаме внимание на интересите и нуждите на децата сега. Те се нуждаят да усещат, че имат контрол върху процеса на учене.

Ако можете да промените нещо в българското образование, какво ще е то?

Яна Палоярви: Не бих могла да кажа. Мога да кажа за финландската образователна система. Иска ми се да имам една вълшебна топка, в която да виждам какво ще се случи в бъдещето. Решенията, които взимаме в момента в министерството, ще дадат резултат в следващите 30, 40, 50 години и едва тогава ще разберем дали те са правилни. Не мога дори да си представя как ще изглежда Финландия през 2050 г. например.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *