Идеите на Пол Ромър

Обяснявам твърденията си от поста за Нобеловите награди:

Пол Ромър иУилиам Нордхаус получиха Нобелованаграда за икономически науки за 2018 г.,заради „интегрирането на иновациитеи климата с икономическия растеж“. Идвамата имат ключов принос към мисленетоза изключително сложни и критично важнисистеми.

Основният принос на Пол Ромър е към Новата теория на растежа: развитието на икономиката чрез създаване на ново знание, вместо увеличение на капитала или трудовите ресурси води до много по-големи възможности за просперитет. Инвестициите за създаване нови идеи и тяхното прилагане стават все по-важни. Публичните политики за научно-изследователска и развойна дейност, образование и предприемачество могат да бъдат лостове за обществено-икономическа трансформация, а не само обслужващи както традиционно се възприемат. За това са необходими базови условия: законност, липса на корупция, независимост и качество на регулаторите и други публични институции – както и общата толерантност към различията, макроикономическите условия и очаквания, отвореност към търговия (включително на идеи). Обществата, които генерират и толерират нови идеи и които активно се адаптират към променящите се икономически и технологични условия (т.е. учат се постоянно!) могат да осигурят устойчив икономически растеж.

Идеите на Пол Ромър развиват икономическия модел на Робърт Солоу (Нобелова награда 1987 г.). който разглежда икономическия растеж като функция на идеите в комбинация на капитала и трудовите ресурси. За разлика от Солоу, Ромър приема, че идеите имат цена, защото се развиват предимно от частни предприятия. Следователно, за да се възвърнат инвестициите за производство на ново знание е необходима добра защита – на интелектуалните права, патенти, търговски тайни и/или пазарен монополизъм за известно време. Но идеите имат допълнителни положителни ефекти, дори да са добре защитени, които водят до възможности за нови идеи, ново знание. Ромър създава икономически модел на развитие с фокус върху идеите – способността за създаване на ново знание, а не капитал, труд и други традиционни ресурси.

Изграждането на проспериращо общество започва да зависи преди всичко от: качеството на образованието, качеството на институциите, способностите за обществен диалог и разнообразие, механизмите за обмен и синергия на идеи, качеството на университетите, човешкия капитал и условията за научно-развойна дейност, условията за предприемачество, достъпа до капитали за рискови инвестиции, качеството на капиталовия пазар, достъпа до маркетинг знание за реализация на световните пазари, качеството на обществените правила (законите са само част), качеството на публичните институции, условията за създаване на професионални мрежи, общности, клъстери и центрове на експертиза. Всички тези фактори зависят основно от публични политики!

Главната ни стратегия е да превърнем България в учещо общество: За да постигнем просперитет трябва да се учим как да правим нещата по-добре във всяко отношение – и в професионални, и в социални общности, и като личности. Забележете, създаването на ново знание е също вид учене. Създаването и утвърждаването на нови правила – също.