Гари Стейджър (в. Капитал): Успехът в училище се измерва по това дали децата намират радост и смисъл

…на повечето места по света в средата на 80-те години преподаването беше депрофесионализирано и всичко, което остана, беше изпълнението на учебната програма и „животински“ контрол.

Когато аз станах учител в началното училище, трябваше да се науча да свиря малко на пиано, да преподавам наука, математика и история, да водя разходки сред природата, обучения по физическо. Около 1985 г. се реши, че изкуството на преподаването е нищо и всичко което остана е механика. Когато отнемеш личната преценка и авторитета на учителите да взимат решения, те започват да се замислят по-малко. Тогава резултатите се влошават, отнема им се още повече от ролята на посредници и цялата спирала повлича крак.

https://www.capital.bg/specialni_izdaniia/obrazovanie/2017/05/05/2961922_gari_steidjur_uspehut_v_uchilishte_se_izmerva_po_tova/