Месечни архиви: февруари 2019

Правилото 3-6-9-12

Правилото 3-6-9-12 за достъп на деца до телевизия и компютри (което споделяме):

Без телевизор преди навършване на 3 години.
Без собствено устройство за игри преди 6 години.
Без интернет преди навършени 9 години.
Без социални мрежи преди навършени 12 години.

Ирина Атанасова (превод на Serge Tisseron):

Тази малка брошура резюмира много практично идеите на Serge Tisseron, психоаналитик с дългогодишна практика в областта на употребата и злоупотребата с дигиталните технологии в контекстта на психичното развитие на децата. Белгийското министерство, я е използвало като основен елемент от кампанията си за образоване на родителите относно адекватните начини децата да взаимодействат с новите технологии според възрастта им. Реших да я преведа и оформя като достъпна за принтиране брошура, който иска да я разпостранява както намери за добре – дигитално или на хартия. Поздрави и успешна седмица на всички.

Ето и линк към PDF файл в А4 формат
http://viabg.com/wp-content/uploads/2017/08/RULE-3-6-9-12.pdf

На добър час на Института за изследвания в образованието!

Асенка Христова:

Днес, 18.02.2019 г. в България официално беше регистриран Институт за изследвания в образованието. Поемам управлението на института с твърдото намерение да изградим качествен независим аналитичен и изследователски капацитет, който да: 
– осъществява целенасочени изследвания и осигурява аналитична подкрепа за вземането на информирани решения и провеждането на образователни политики, основани на данни и доказателства;
– събира и поддържа уникални за образователната система бази от данни; 
– подпомага публичния дебат за ролята и значимостта на образованието за икономическия просперитет и социално благосъстояние;
– осъществява независими оценки на ефективността на политики, програми и проекти в областта на образованието; 
– предоставя аналитична подкрепа за разработването, внедряването и трансфера на иновации в образованието; 
– подкрепя развитието на силно училищно лидерство;
– подпомага по-доброто разбиране на комплексната връзка между образованието, структурните промени в икономиката, технологичното развитие и пазара на труда за разработването и прилагането на образователни програми, насочени към формирането на адекватни умения за бъдещето;
– разпространява резултатите от академични и приложни изследвания по актуални проблеми в сферата на образованието. 
Дълбоко вярвам, че това е един от начините да се подпомогне осигуряването на качествено образование за българските деца. Благодаря на всички професионалисти, които с готовност и ентусиазъм се включват в експертната мрежа, която започваме да изграждаме. Предстои ни много работа, надявам се и много полезни постижения. Ще сме благодарни на всякаква подкрепа!

Явор Джонев:

Поздравления и на добър час!

От името на Фондация за образователна трансформация декларирам, че ще допринасяме към работата на Института за изследвания в образованието и каузата за задълбочено, системно и обективно изследване на образователните теории, практики, интервенции и политики (сегашни, минали и бъдещи).

Благодаря на Assenka Hristova и останалите съмишленици за инициативата!

Защо училищата трябва да използват възстановителното правосъдие?

Елена Евстатиева в RestorativeJusticeBG.com

Възстановителното правосъдие развива ценности на емпатия, уважение, честност, приемане, отговорност и прозрачност.

Използването на възстановителни практики постоянно, спомага за създаването на спокойни и по-фокусирани класни стаи. Учителите, които използват възстановителните практики, често установяват, че общата част от времето, посветено на управление на поведението, се намалява. Това означава, че има повече време за обучение. Това също означава, че учениците (и учителите) имат по-щастливи и по-мирни преживявания в учебните дни.

Възстановителното мислене е много по-различно от наказателно ориентираното мислене. Хората, включително ученици, които са поканени да участват във възстановителен диалог, често се объркват от понятието „прави нещата правилни“. Отговорът, който те дават на въпроса „Какво можем да направим, за да направим нещата правилни?“, почти винаги е свързан с наказание. Казано е, че „децата живеят това, което научават“. Когато това, което са научили, е, че неприятното поведение изисква наказателно ориентиран отговор, то това ще е определящо в начина им на живот.  Но възстановителните практики  дават различни начини за реагиране. Тези нови начини трябва да се научат чрез опита.

Подобно на учениците, учителите и администраторите също смятат, че е трудно да направят преминаването към възстановителен начини на мислене. Дори когато разбираме стойността и понятията на възстановителното правосъдие, може да бъде много трудно да се премине от теория към практика. Въпреки това, усилията си струва.

„След провеждането на възстановителни кръгове учениците приеха повече отговорности за своите роли в създаването и решаването на проблемите. Стана много по-лесно да насърчавам учениците да решават сами проблемите си; отчасти защото спечелих повече увереност, че учениците имат уменията да го правят, но и отчасти поради факта, че проектът промени начина, по който общувам с моите ученици.“ Извадка от Teaching Restorative Practices with Classroom Circles, изготвен за San Francisco Unified School District от  Amos Clifford, Center for Restorative Process

Фигура 1. Сравнение на наказателните и възстановителни отговори в училищата

НаказателниВъзстановителни
Лошото поведение се определя като нарушаване на училищните правила или неглижиране на училищния животЛошото поведение се определя като вреда (емоционална / умствена / физическа), извършена спрямо един човек / група хора от друг човек или група хора.
Фокусът е върху случилото се и установяване на виновният и неговата винаФокусът е върху решаването на проблеми чрез изразяване на чувства и посрещане на нужди, възникнали от даден акт, както и проучване на възможностите за посрещане на бъдещи проблеми, резултат от даден акт.
Противопоставящи се отношения и процес. Включва авторитетна фигура с правомощието да взема решения за налагане на наказания, поставящи я в конфликт с извършителя.Диалог и преговори с всички участници въвлечени в комуникацията и сътрудничеството помежду им.
Увеличаване на болката /неприятностите / страданието, като резултат от наложеното наказание или превенцията.Поправянето на нанесената вреда/щета като средство за възстановяване на двете страни, с цел помирение и признаване на отговорността за направения избор.
Фокус върху правилата и придържане към свързания с това процес.Фокус към взаимоотношенията и постигането на взаимно желан резултат от всички въвлечени.
Конфликтът / злоупотребите са представени като безлични и абстрактни; индивид срещу училище.Конфликтът / нарушението се признават за междуличностни конфликти с възможност за изучаване.
Едно социално нараняване, комбинирано с друго.Фокусира се върху поправянето и възстановяването от социални наранявания / щети.
Училищна общност е зрител, представлявана от член на персонала, който се занимава със ситуацията; непосредствено засегнатите са безсилни.Училищна общност е ангажирана с улесняване на възстановяването; мнението на засегнатите се взема предвид; овластяване.

Възстановителното правосъдие също така:

  • Осигурява начини за ефективно адресиране на поведението и други сложни училищни проблеми.
  • Предлага подкрепяща среда, която може да подобри ученето.
  • Подобрява безопасността чрез предотвратяване на бъдещи вреди.
  • Предлага алтернативи на наказанията от училищния правилник, особено на тези свързани с преместване и изключване от училище.

Стратегиите за възстановителното правосъдие могат да помогнат на училищата да предотвратят или да се справят с конфликти, преди да ескалират.

Стратегиите за въвеждане на възстановително правосъдие могат да се прилагат както по формален, така и по неформален начин за подобряване на цялостната училищна среда.

RestorativeJusticeBG.com

Иван Игов: На смени учат само обществата в криза

Отнема година и 3 месеца от обучението на учениците

Традиционният български модел е децата да бъдат в една училищна сграда до 4-ти клас, след това в отделно основно училище, а след това в гимназия или професионално училище. В някои градове в България това разделение бе запазено. Когато преди години сме измервали нивата на тревожност и тормоз при децата, това се оказват местата, където те са най-ниски.

[При сегашните слети/двусменни училища] най-важното обаче е липсата на възможност децата и учителите да се познават помежду си. В общото училище настъпва тотален хаос. Непознатите учители не са ти никои. Можем да си правим пред тях каквото си искаме. Цялата система трябва да бъде преструктурирана. Това е лесно да стане в малките градове и селата. В големите градове, особено в София, положението е драматично.

в-к 24 Часа (пълен текст на интервюто):

https://m.24chasa.bg/mnenia/article/7288587?fbclid=IwAR3qdNPlpu_y3IYYWpXFeLsERmR3Gv9gY7wNpkB2pHqPWDN9OHp7o-btIKk

Янина Христова за Прогресивното училище във Варна

Economy.bg

Училищата ни постоянно търсят съмишленици. Ако някой се разпознава във визията, която споделяме, моля, нека се обади. Нека се свърже с нас, защото имаме нужда от съмишленици – под една или друга форма. Дали като учители, дали като участници в управлението на училището и екосистемата, имаме нужда от вас!




От тази учебна година прогресивният модел вече е факт и във Варна. Подготовката за откриването на Прогресивно училище започва в края на 2016. „През 2018 стартирахме с 30 семейства, които ни се довериха. Към момента имаме два класа – предучилищен и първи“, разказва Янина Христова, мениджър и директор на Второ Прогресивно училище във Варна. „Вълнението ни е огромно, защото макар и бавно, виждаме как този модел се повтаря. Може би не е същото, както в София, но ние също допринасяме за развитието му. Към момента целта ни е да достигнем до 4. клас, а след това да развием и по-горните класове. Голямата ни цел е 7 клас. И във Варна, и в София, Прогресивните училища търсят съмишленици, така че ако някой се разпознава във визията, която споделяме с Явор, нека се свърже с нас.“