Месечни архиви: януари 2019

Гари Стейджър (в. Капитал): Успехът в училище се измерва по това дали децата намират радост и смисъл


…на повечето места по света в средата на 80-те години преподаването беше депрофесионализирано и всичко, което остана, беше изпълнението на учебната програма и „животински“ контрол.

Когато аз станах учител в началното училище, трябваше да се науча да свиря малко на пиано, да преподавам наука, математика и история, да водя разходки сред природата, обучения по физическо. Около 1985 г. се реши, че изкуството на преподаването е нищо и всичко което остана е механика. Когато отнемеш личната преценка и авторитета на учителите да взимат решения, те започват да се замислят по-малко. Тогава резултатите се влошават, отнема им се още повече от ролята на посредници и цялата спирала повлича крак.


https://www.capital.bg/specialni_izdaniia/obrazovanie/2017/05/05/2961922_gari_steidjur_uspehut_v_uchilishte_se_izmerva_po_tova/

Премахване на двусменния режим в училищата

Въпрос:

Решението за премахване на двусменния режим в училищата няма ли да доведе до разбиване на успешни училища? „Това е приблизително все едно да имаш успешна фирма и от утре да ти наредят да намалиш бизнеса наполовина, да уволниш половината служители и да лишиш половината клиенти от това, което им предлагаш. Ще бъдат засегнати големите училища в София..“

Отговори и въпроси за обсъждане:

Темата с двойните смени в училищата е болна от много време. Категоричното експертно мнение е, че училищата трябва да са на едносменен целодневен режим. От тук следва, че в централните градски части е необходимо да се строят нови училища. По наши изчисления поне 140. Това, разбира се, е много трудно и вероятно двусменният режим ще продължи дълги години – особено в централна София, може би Пловдив и Варна. Къде е градското планиране? Защо се допуска застрояване, без предвиждане за детски градини и училища?

Другата тема е за големината на училищата. Отново преобладаващото мнение е, че особено за начален и основен етап, училищата трябва да са малки. Психологическата граница на близки познанства е 150 човека. Тоест, идеално училищата би трябвало да имат само по една паралелка на клас (както са прогресивните училища). За гимназиалния етап това не е необходимо, т.е. по-полезно е да има повече разнообразие – не само на хора, но и на курсове и други образователни дейности. Гимназиите е добре да са по-големи. Разбира се, наличните огромни сгради няма как да се сменят. Решението е една сграда да се ползва от няколко училища или, по-прагматично, обособени колективи, които да ползват обща администрация и логистика, но да са самостоятелни в педагогическо отношение.

Що се отнася до „разбиването“ на „успешни“ училища:

1. Това е един от ключовите проблеми на сегашната образователна система. Стремежът към елитарност – т.е. ресурсите се концентрират върху малка група ученици за сметка на всички други. Добрата политика е да се осигурява високо качество на образование навсякъде, а не да има концентрация в няколко „успешни“ училища. Това е напълно възможно както виждаме от други страни, например, Финландия и Сингапур. Какво бихте казали на родителите, чиито деца по една или друга причина, не са успели да се класират в тези училища? А ако това сте самите Вие? Дали е полезно за развитието на обществото само някои деца да имат достъп до добро образование?

2. Въобще не е ясно доколко тези училища са наистина успешни. Обичайното класиране по резултати от НВО е изключително опасно, защото изкривява ученето към трениране за изпити. Не е ясно всъщност колко е добавената стойност на тези училища. Те събират добри ученици, под натиска на родителски амбиции, с които се работи в известен смисъл по-лесно. Но дали тези ученици развиват пълния си потенциал, след като единствената цел е фиксирана (точките по НВО)? Доколко се загубва възможността за развитие на умения и нагласи, които въобще не се виждат от НВО, например, способността за колективно решаване на проблеми? Доколко учениците в тях учат по собствено желание или чрез външен натиск (т.нар. защитно учене)? Доколко не невротизираме децата с непрестанното сравняване и методи на поведенческата психология (награди и наказания)? Доколко не ги правим, всъщност, по-неспособни на самостоятелност, нагласи и воля за развитие, на критично мислене и творчество?

3. Ако приемем, че в тези училища има успешен управленски модел (което също е голям въпрос), то не е ли много по-здравословно за системата да изследва и приложи този модел в повече училища? Дори сегашните да се разделят на две-три други, да се осигури организационна и лидерска подкрепа те да наследят добрите принципи и практики? Да се подготвят лидери, които под менторството на първоначалния директор да се научат да бъдат добри директори също. Чрез този процес да обогатят и развият традицията? Дали не е по-добре учителските колективи да са по-малки, за да могат учителите да взаимодействат по-качествено помежду си като споделят и развиват своята експертиза? Ако е управлявано добре (което също е въпрос), „разбиването“ на училища може да се превърне в „роене“ на добри практики, а не загубването им.

Освен това: училищата не бива да са бизнеси, а родителите и учениците не бива да са клиенти.

Качественото образование е много повече от обучение на добри бъдещи работници. То е преди всичко израстване на личности в общности – свободни и отговорни – способни сами да определят смислите на живота си и да ги реализират заедно.

Явор Джонев

Инвестирайте в по-добро бъдеще!

Призовавам всички, които споделят нашите ценности и кауза:

Инвестирате в развитие на екосистемата на българските прогресивни училища!

Преди всичко своето име, ангажираност и действия. Ако имате възможност – капитал или имот.

Моля, пишете на info [at] transform.bg с какво може да се включите:

  • експертиза, референтни материали и професионален труд
  • доброволчество – организация, логистика, промоции и т.н.
  • консултации и участие в експертни семинари за образованието
  • участие в граждански диалози
  • дарение на книги и образователни ресурси
  • дарение на капитал или имот
  • заем на капитал или имот
  • … всичко друго, което смятате, че ще помогне

Макар и да не бъде възможно да ползваме всички предложения, ще сме благодарни и ще отговорим на всички съобщения. Заемите носят номинална лихва и са гарантирани спрямо капиталовия фонд на Фондацията.

Благодаря!

Явор Джонев

Защитното учене

Понякога не осъзнаваме какво причиняваме на отличниците ни.

Често ни изглежда, че те са силно мотивирани, но немският психолог Холцкамп (Holzkamp) предлага през 70-те да правим разлика между мотивация и вътрешно насилване (internalized coercion). Той наблюдава, че дори когато учениците отговарят на всичките ни критерии и очаквания, това не означава, че те са наистина мотивирани да учат. 

За да обясни защо се получава така, Холцкамп предлага да разглеждаме причините, които хората имат, за да решат да научат нещо, по два различни начина. Първата причина да учим е вярата, че научаването на нещо ще повиши качеството ни на живот (както и да го разбираме субективно), а втората причина е страхът, че ненаучаването на нещо ще влоши качеството ни на живот. Холцкамп нарича “защитно учене” ситуацията, в която човек учи от съображение към втория вид причини. 

Човек предприема защитно учене, не защото е любопитен, а защото външни фактори създават нуждата да научи нещо, за да се предпази от трудностите и проблемите, които реалността му създава. Да, защитното учене е невероятно еволюционно предимство и е спасявало множество пъти, както всеки един от нас, така и цялото човечество, исторически погледнато. Обаче има ли то място в класната стая? 

Холцкамп твърди, че определени методи на преподаване водят до това, учениците да учат в опит да се защитят, а не да се обогатят. Тогава самото учене се превръща в опит не да се намери отговор на вълнуващ въпрос, а да се разреши чисто практически проблем- как да не бъда наказан, порицан, презрян, унижен и т.н. Може да се каже, че защитното учене не е качествено учене, защото то дава резултати, но на цената на грешната нагласа към ученето. 

Основният проблем със защитното учене обаче е в това, че веднъж щом си се защитил, наученото може вече да се захвърли на вятъра. Този феномен се описва по-късно от различни учени като булимично учене. Zorek през 2010 дефинира булимичното учене по следния начин: “Булимичното учене създава среда, в която учениците са насилени да запаметяват огромни количества информация, без да се обръща много внимание на дългосрочното натрупване на знания и умения.”

Иван Господинов

Понякога не осъзнаваме какво причиняваме на отличниците ни. Често ни изглежда, че те са силно мотивирани, но немският…

Публикувахте от Ivan Gospodinov в Сряда, 2 януари 2019 г.

Второ дарение от 1 милион лева

Бих искал да обявя, че обещаното от мен допълнително дарение на стойност от 1 милион лева вече е вписано в капиталовия фонд на Фондацията. С това завършвам даренията от общо 2 милиона лева. Около 700 х. лв. от тях вече са инвестирани в развитие на екосистемата от български прогресивни училища.

Призовавам всички, които споделят нашите ценности и кауза да инвестират в развитие на екосистемата – преди всичко със своето име и ангажираност, освен капитал или имоти.

Явор Джонев