Месечни архиви: декември 2018

Откъде идва надеждата?

„Кой говори? по Дарик радио с Пролет Велкова

Явор Джонев:

Откъде идва надеждата? От децата! Всяко общество се преражда чрез децата си. От младите смейства, които осъзнават, че техните деца не бива да се образоват по начина, по който са били образовани те. Могат да не знаят точно как да го направят, но поне осъзнават, че това не бива да се случва.

Когато вземеш тези чисти души. Всеки човек се ражда чиста душа. (Макар и да няма избор къде се е родил, в каква ситуация – като старт на живота. След това започва да има все повече и повече избори.) Ако погледнем развитието на обществото като процес на смяна на поколенията, в това е надеждата!

Има вече достатъчно много млади семейства, които искат друго образование за децата си. Не само като начин, а като други крайни резултати от образованието и други ценности. Те се обединяват в учещи се общности, които да изградят добрите училища за децата си. Общности, които включват родителите, разпознавайки общи ценности, децата като основен извор на енергия и творчество (ние всички се движим от тяхната енергия), учителите като основни творци на образователния процес, заедно с децата – учейки се заедно с тях. Ето ви едно мини учещо общество. Това е силата на прогресивните училища. На прогресивното живеене. Ето надеждата!

За щастие тези процеси съществуват на много други места вече в България. Те тепърва ще се свързват, ще си помагат, тепърва ще се усилват взаимно.

Когато научим децата, създадем им друга обществена култура, ще се промени и обществото.

Затова съм оптимист!

––––––––––-

Учатстници (времеви маркер):
Леона Сланова – експерт по иновации (00:06:30)
Пепи Димитрова – ПР експерт (00:18:00)
Любо Георгиев – създател визия за София (00:33:00)
Явор Джонев – от диалог за бъдещето (00:43:00)

https://darik.bg/kakvi-deistvia-sa-nuzni-za-po-dobro-badeste.html?fbclid=IwAR2geoyIA2_hhVkBdBElfBJ8GrQtRypRkcGPYgG2-EczjjyEfsHF1rRZnnA#parent=show

Идеите на Уилям Нордхаус

Уилиам Нордхаус, другият носител на Нобелова награда по икономически науки за 2018 г., е създател на модел, който обяснява глобалната взаимовръзка между икономиката и климата. Моделирането и осъзнаването на икономическите и социални загуби от затоплянето на климата са ключови, за да можем да отговорим на въпроса колко средства са готови да платят обществата, за да избегнат природна катастрофа. Нордхаус показва, че най-добрият начин за преодоляване на проблемите с отделянето на парникови газове е глобален данък върху въглеродните емисии.

Наградата е присъдена само дни след като международен панел от учени публикува доклад, който показва, че земния климат, здраве и екосистеми биха били в много по-добро състояние, ако ограничим глобалното затопляне (което вече е 1 градус) само с още половин градус, а не предвиденият още един градус. За съжаление в момента се движим към допълнително затопляне от градус и половина – два с катастрофални последици, ако не бъдат предприети активни мерки.

Главната теза на Нордхаус е, че климатът трябва да бъде възприеман като глобално обществено благо (каквито са общественото здраве и международната търговия) и да бъде регулиран, но не с командно-контролни методи. Вместо това, ако определим глобална цена на въглеродните емисии, която отговаря на пълните разходи (включително и бъдещите заплахи). Така основната причина за затоплянето да може да се търгува и облага, използвайки пазарните сили да работят за решаване на проблема.

Синтезът на идеите на Уилям Нордхаус с тези на Паул Ромер води до оптимистичното твърдение, че способността на хората да творят в сътрудничество комбинирано с нарастващ данък върху въглеродните емисии ще доведе до разрешаване на проблема. Вместо икономическа и социална катастрофа, този процес всъщност ще генерира икономически и социален прогрес. Инвестициите в зелени технологии вече имат изключително добри нива на възвръщаемост – и като технологичен напредък, и като нови продукти и услуги с висока добавена стойност. Да не говорим за „възвръщаемостта“ от избягване на катастрофата.

Идеите на Пол Ромър

Обяснявам твърденията си от поста за Нобеловите награди:

Пол Ромър иУилиам Нордхаус получиха Нобелованаграда за икономически науки за 2018 г.,заради „интегрирането на иновациитеи климата с икономическия растеж“. Идвамата имат ключов принос към мисленетоза изключително сложни и критично важнисистеми.

Основният принос на Пол Ромър е към Новата теория на растежа: развитието на икономиката чрез създаване на ново знание, вместо увеличение на капитала или трудовите ресурси води до много по-големи възможности за просперитет. Инвестициите за създаване нови идеи и тяхното прилагане стават все по-важни. Публичните политики за научно-изследователска и развойна дейност, образование и предприемачество могат да бъдат лостове за обществено-икономическа трансформация, а не само обслужващи както традиционно се възприемат. За това са необходими базови условия: законност, липса на корупция, независимост и качество на регулаторите и други публични институции – както и общата толерантност към различията, макроикономическите условия и очаквания, отвореност към търговия (включително на идеи). Обществата, които генерират и толерират нови идеи и които активно се адаптират към променящите се икономически и технологични условия (т.е. учат се постоянно!) могат да осигурят устойчив икономически растеж.

Идеите на Пол Ромър развиват икономическия модел на Робърт Солоу (Нобелова награда 1987 г.). който разглежда икономическия растеж като функция на идеите в комбинация на капитала и трудовите ресурси. За разлика от Солоу, Ромър приема, че идеите имат цена, защото се развиват предимно от частни предприятия. Следователно, за да се възвърнат инвестициите за производство на ново знание е необходима добра защита – на интелектуалните права, патенти, търговски тайни и/или пазарен монополизъм за известно време. Но идеите имат допълнителни положителни ефекти, дори да са добре защитени, които водят до възможности за нови идеи, ново знание. Ромър създава икономически модел на развитие с фокус върху идеите – способността за създаване на ново знание, а не капитал, труд и други традиционни ресурси.

Изграждането на проспериращо общество започва да зависи преди всичко от: качеството на образованието, качеството на институциите, способностите за обществен диалог и разнообразие, механизмите за обмен и синергия на идеи, качеството на университетите, човешкия капитал и условията за научно-развойна дейност, условията за предприемачество, достъпа до капитали за рискови инвестиции, качеството на капиталовия пазар, достъпа до маркетинг знание за реализация на световните пазари, качеството на обществените правила (законите са само част), качеството на публичните институции, условията за създаване на професионални мрежи, общности, клъстери и центрове на експертиза. Всички тези фактори зависят основно от публични политики!

Главната ни стратегия е да превърнем България в учещо общество: За да постигнем просперитет трябва да се учим как да правим нещата по-добре във всяко отношение – и в професионални, и в социални общности, и като личности. Забележете, създаването на ново знание е също вид учене. Създаването и утвърждаването на нови правила – също.

Да превърнем България в учещо общество!

Стратегиите, които избираме получиха Нобелова награда:

https://www.nobelprize.org/prizes/economic-sciences/2018/press-release/

1. България ще просперира, когато трансформира образователната система за изискванията на XXI век и инвестира в развитие на човешкия потенциал във всички обществено-икономически сфери. Когато чрез интегрални политики осигури развитие на нови идеи, умения и иновации, допринася и използва новите идеи от целия свят. Когато всички (всички! постоянно! на всяка възраст!) приемем ученето като неотменна необходимост – както за работата си, така и за социалната и личностната си реализация.

2. Ще постигнем устойчив икономически и социален напредък, когато разрешим грозящата ни екологична катастрофа. Стига да фокусираме съзидателните и творчески сили и да се учим като общества – в световен мащаб. Екосъобразното развитие всъщност ще подобри качеството на живота и благополучието на всички.

3. Когато преодолеем нарастващото социално-икономическо разделение – именно чрез изграждане на учещи общности и демокрация на участието – ще постигнем много по-високо качество на живот, лична и обществена удовлетвореност за всички. Затова трябва да мерим прогреса си като общество с комплексни социални показатели, а не само с растежа на БВП.

България може да прояви лидерство, съзнателно прилагайки тези стратегии!

Но първо трябва да ги поставим като първостепенни въпроси в гражданския и, по дефиниция, политически диалог за предстоящите избори. Да ги провидим като национална кауза и да се обединим в реализирането им. Така ще придобием сила и увереност.

Тогава и ний ще дадем нещо на света: Стойностно. Възраждащо. Вдъхновяващо.

Включете се в Диалог за бъдещето!