Архив на категория: Без категория

Относно оплаквания на родители, които не са били приети в прогресивно училище в София

След разговори с директора и членовете на приемните комисии, преглед на документацията и обща рефлексия с колегите отговорно завявам следното:

1. Приемният процес, експертните преценки и беседването с родителите и децата са били адекватни, неутрални и професионално издържани. Решенията по същество са били адекватни. Те няма да бъдат ревизирани.

2. Имало е пропуски в организацията на графика на интервютата и работата с децата. Те са били твърде начесто и без буфери. Този проблем ще бъде решен за следващите интервюта.

3. Има забавяне в предоставянето на писмена обратна връзка и трудности в предоставянето на устна обратна връзка. Този проблем е в процес на решаване. Скоро като предоставим писмена обратна връзка на всички родители, които не са били приети.

Писмената обратна връзка ще представлява детайлизиране на критериите за прием с преценките на приемните комисии. Те са независими за родителите и за детето.

Детайлните критерии за прием на родителите са: доверие към образователния модел и към училището като професионална организация; уважение и етичност; искреност и откритост; адекватно разбиране за развитието на детето като цялостна личност; зачитане личността на детето, осигуряване на свобода и подкрепа на развитието му като самостоятелна личност; готовност за споделяне на обща отговорност за развитието на детето и участие в живота на учеща се организация; готовност за учене и промяна в семейството.

Детайлните критерии за прием на детето са: училищна готовност (която се проверява чрез работа с дидактически материали и задачи) и личностна зрялост (която се проверява чрез наблюдения за адаптация в нова среда, комуникация и взаимоотношения с връстници и възрастни, управление на емоциите).

За деца със специални образователни потребности детайлните критерии за прием са: дали разполагаме с подходяща среда и ресурсно осигуряване за приобщаване; дали има капацитет в съответния клас спрямо вече приети деца със СОП; дали родителите имат възможност, ако е необходимо, да осигурят допълнителен специалист за подкрепа на детето, съгласуван с училището.

Моля за извинение всички родители, които са срещнали трудности и са изпитали разочарование по време на приемния процес, но не и за същината на провеждането му и решенията. Моля също да помислите защо, ако сме отказали. Трудно е, наистина, но би могло да е много полезно.

Съжалявам, че не сме в състояние да приемаме повече семейства в прогресивните училищни общности. Когато екосистемата се развие достатъчно, бихме имали по-голям капацитет да оказваме директна помощ на някои родители, за да преодоляват нагласи и поведения, които биха пречили за развитието на децата им в прогресивна образователна среда. Ще имаме и по-голям капацитет приобщаваме и откликваме на нуждите на деца със специални образователни потребности.

Бих искал да благодаря на директора и учителите, участвали в приемните комисии за професионализма и отдадеността към каузата за изграждане на качествено нов образователен модел в България. Това е изключително трудна задача, особено в контекста на противоречията с преобладаващи обществени нагласи. Да не говорим за изкривеното а-социално общуване в т.нар. социални мрежи. Справяме се като се осланяме един на друг и като непрекъснато учим заедно – учители, деца и родители. Правим своите грешки, но се учим от тях. Те са неотменна, дори необходима част от развитието напред.

Благодаря!

Явор Джонев

Председател на Фондация за образователна трансформация

На добър час на Института за изследвания в образованието!

Асенка Христова:

Днес, 18.02.2019 г. в България официално беше регистриран Институт за изследвания в образованието. Поемам управлението на института с твърдото намерение да изградим качествен независим аналитичен и изследователски капацитет, който да: 
– осъществява целенасочени изследвания и осигурява аналитична подкрепа за вземането на информирани решения и провеждането на образователни политики, основани на данни и доказателства;
– събира и поддържа уникални за образователната система бази от данни; 
– подпомага публичния дебат за ролята и значимостта на образованието за икономическия просперитет и социално благосъстояние;
– осъществява независими оценки на ефективността на политики, програми и проекти в областта на образованието; 
– предоставя аналитична подкрепа за разработването, внедряването и трансфера на иновации в образованието; 
– подкрепя развитието на силно училищно лидерство;
– подпомага по-доброто разбиране на комплексната връзка между образованието, структурните промени в икономиката, технологичното развитие и пазара на труда за разработването и прилагането на образователни програми, насочени към формирането на адекватни умения за бъдещето;
– разпространява резултатите от академични и приложни изследвания по актуални проблеми в сферата на образованието. 
Дълбоко вярвам, че това е един от начините да се подпомогне осигуряването на качествено образование за българските деца. Благодаря на всички професионалисти, които с готовност и ентусиазъм се включват в експертната мрежа, която започваме да изграждаме. Предстои ни много работа, надявам се и много полезни постижения. Ще сме благодарни на всякаква подкрепа!

Явор Джонев:

Поздравления и на добър час!

От името на Фондация за образователна трансформация декларирам, че ще допринасяме към работата на Института за изследвания в образованието и каузата за задълбочено, системно и обективно изследване на образователните теории, практики, интервенции и политики (сегашни, минали и бъдещи).

Благодаря на Assenka Hristova и останалите съмишленици за инициативата!

Защо училищата трябва да използват възстановителното правосъдие?

Елена Евстатиева в RestorativeJusticeBG.com

Възстановителното правосъдие развива ценности на емпатия, уважение, честност, приемане, отговорност и прозрачност.

Използването на възстановителни практики постоянно, спомага за създаването на спокойни и по-фокусирани класни стаи. Учителите, които използват възстановителните практики, често установяват, че общата част от времето, посветено на управление на поведението, се намалява. Това означава, че има повече време за обучение. Това също означава, че учениците (и учителите) имат по-щастливи и по-мирни преживявания в учебните дни.

Възстановителното мислене е много по-различно от наказателно ориентираното мислене. Хората, включително ученици, които са поканени да участват във възстановителен диалог, често се объркват от понятието „прави нещата правилни“. Отговорът, който те дават на въпроса „Какво можем да направим, за да направим нещата правилни?“, почти винаги е свързан с наказание. Казано е, че „децата живеят това, което научават“. Когато това, което са научили, е, че неприятното поведение изисква наказателно ориентиран отговор, то това ще е определящо в начина им на живот.  Но възстановителните практики  дават различни начини за реагиране. Тези нови начини трябва да се научат чрез опита.

Подобно на учениците, учителите и администраторите също смятат, че е трудно да направят преминаването към възстановителен начини на мислене. Дори когато разбираме стойността и понятията на възстановителното правосъдие, може да бъде много трудно да се премине от теория към практика. Въпреки това, усилията си струва.

„След провеждането на възстановителни кръгове учениците приеха повече отговорности за своите роли в създаването и решаването на проблемите. Стана много по-лесно да насърчавам учениците да решават сами проблемите си; отчасти защото спечелих повече увереност, че учениците имат уменията да го правят, но и отчасти поради факта, че проектът промени начина, по който общувам с моите ученици.“ Извадка от Teaching Restorative Practices with Classroom Circles, изготвен за San Francisco Unified School District от  Amos Clifford, Center for Restorative Process

Фигура 1. Сравнение на наказателните и възстановителни отговори в училищата

НаказателниВъзстановителни
Лошото поведение се определя като нарушаване на училищните правила или неглижиране на училищния животЛошото поведение се определя като вреда (емоционална / умствена / физическа), извършена спрямо един човек / група хора от друг човек или група хора.
Фокусът е върху случилото се и установяване на виновният и неговата винаФокусът е върху решаването на проблеми чрез изразяване на чувства и посрещане на нужди, възникнали от даден акт, както и проучване на възможностите за посрещане на бъдещи проблеми, резултат от даден акт.
Противопоставящи се отношения и процес. Включва авторитетна фигура с правомощието да взема решения за налагане на наказания, поставящи я в конфликт с извършителя.Диалог и преговори с всички участници въвлечени в комуникацията и сътрудничеството помежду им.
Увеличаване на болката /неприятностите / страданието, като резултат от наложеното наказание или превенцията.Поправянето на нанесената вреда/щета като средство за възстановяване на двете страни, с цел помирение и признаване на отговорността за направения избор.
Фокус върху правилата и придържане към свързания с това процес.Фокус към взаимоотношенията и постигането на взаимно желан резултат от всички въвлечени.
Конфликтът / злоупотребите са представени като безлични и абстрактни; индивид срещу училище.Конфликтът / нарушението се признават за междуличностни конфликти с възможност за изучаване.
Едно социално нараняване, комбинирано с друго.Фокусира се върху поправянето и възстановяването от социални наранявания / щети.
Училищна общност е зрител, представлявана от член на персонала, който се занимава със ситуацията; непосредствено засегнатите са безсилни.Училищна общност е ангажирана с улесняване на възстановяването; мнението на засегнатите се взема предвид; овластяване.

Възстановителното правосъдие също така:

  • Осигурява начини за ефективно адресиране на поведението и други сложни училищни проблеми.
  • Предлага подкрепяща среда, която може да подобри ученето.
  • Подобрява безопасността чрез предотвратяване на бъдещи вреди.
  • Предлага алтернативи на наказанията от училищния правилник, особено на тези свързани с преместване и изключване от училище.

Стратегиите за възстановителното правосъдие могат да помогнат на училищата да предотвратят или да се справят с конфликти, преди да ескалират.

Стратегиите за въвеждане на възстановително правосъдие могат да се прилагат както по формален, така и по неформален начин за подобряване на цялостната училищна среда.

RestorativeJusticeBG.com

Янина Христова за Прогресивното училище във Варна

Economy.bg

Училищата ни постоянно търсят съмишленици. Ако някой се разпознава във визията, която споделяме, моля, нека се обади. Нека се свърже с нас, защото имаме нужда от съмишленици – под една или друга форма. Дали като учители, дали като участници в управлението на училището и екосистемата, имаме нужда от вас!




От тази учебна година прогресивният модел вече е факт и във Варна. Подготовката за откриването на Прогресивно училище започва в края на 2016. „През 2018 стартирахме с 30 семейства, които ни се довериха. Към момента имаме два класа – предучилищен и първи“, разказва Янина Христова, мениджър и директор на Второ Прогресивно училище във Варна. „Вълнението ни е огромно, защото макар и бавно, виждаме как този модел се повтаря. Може би не е същото, както в София, но ние също допринасяме за развитието му. Към момента целта ни е да достигнем до 4. клас, а след това да развием и по-горните класове. Голямата ни цел е 7 клас. И във Варна, и в София, Прогресивните училища търсят съмишленици, така че ако някой се разпознава във визията, която споделяме с Явор, нека се свърже с нас.“



Премахване на двусменния режим в училищата

Въпрос:

Решението за премахване на двусменния режим в училищата няма ли да доведе до разбиване на успешни училища? „Това е приблизително все едно да имаш успешна фирма и от утре да ти наредят да намалиш бизнеса наполовина, да уволниш половината служители и да лишиш половината клиенти от това, което им предлагаш. Ще бъдат засегнати големите училища в София..“

Отговори и въпроси за обсъждане:

Темата с двойните смени в училищата е болна от много време. Категоричното експертно мнение е, че училищата трябва да са на едносменен целодневен режим. От тук следва, че в централните градски части е необходимо да се строят нови училища. По наши изчисления поне 140. Това, разбира се, е много трудно и вероятно двусменният режим ще продължи дълги години – особено в централна София, може би Пловдив и Варна. Къде е градското планиране? Защо се допуска застрояване, без предвиждане за детски градини и училища?

Другата тема е за големината на училищата. Отново преобладаващото мнение е, че особено за начален и основен етап, училищата трябва да са малки. Психологическата граница на близки познанства е 150 човека. Тоест, идеално училищата би трябвало да имат само по една паралелка на клас (както са прогресивните училища). За гимназиалния етап това не е необходимо, т.е. по-полезно е да има повече разнообразие – не само на хора, но и на курсове и други образователни дейности. Гимназиите е добре да са по-големи. Разбира се, наличните огромни сгради няма как да се сменят. Решението е една сграда да се ползва от няколко училища или, по-прагматично, обособени колективи, които да ползват обща администрация и логистика, но да са самостоятелни в педагогическо отношение.

Що се отнася до „разбиването“ на „успешни“ училища:

1. Това е един от ключовите проблеми на сегашната образователна система. Стремежът към елитарност – т.е. ресурсите се концентрират върху малка група ученици за сметка на всички други. Добрата политика е да се осигурява високо качество на образование навсякъде, а не да има концентрация в няколко „успешни“ училища. Това е напълно възможно както виждаме от други страни, например, Финландия и Сингапур. Какво бихте казали на родителите, чиито деца по една или друга причина, не са успели да се класират в тези училища? А ако това сте самите Вие? Дали е полезно за развитието на обществото само някои деца да имат достъп до добро образование?

2. Въобще не е ясно доколко тези училища са наистина успешни. Обичайното класиране по резултати от НВО е изключително опасно, защото изкривява ученето към трениране за изпити. Не е ясно всъщност колко е добавената стойност на тези училища. Те събират добри ученици, под натиска на родителски амбиции, с които се работи в известен смисъл по-лесно. Но дали тези ученици развиват пълния си потенциал, след като единствената цел е фиксирана (точките по НВО)? Доколко се загубва възможността за развитие на умения и нагласи, които въобще не се виждат от НВО, например, способността за колективно решаване на проблеми? Доколко учениците в тях учат по собствено желание или чрез външен натиск (т.нар. защитно учене)? Доколко не невротизираме децата с непрестанното сравняване и методи на поведенческата психология (награди и наказания)? Доколко не ги правим, всъщност, по-неспособни на самостоятелност, нагласи и воля за развитие, на критично мислене и творчество?

3. Ако приемем, че в тези училища има успешен управленски модел (което също е голям въпрос), то не е ли много по-здравословно за системата да изследва и приложи този модел в повече училища? Дори сегашните да се разделят на две-три други, да се осигури организационна и лидерска подкрепа те да наследят добрите принципи и практики? Да се подготвят лидери, които под менторството на първоначалния директор да се научат да бъдат добри директори също. Чрез този процес да обогатят и развият традицията? Дали не е по-добре учителските колективи да са по-малки, за да могат учителите да взаимодействат по-качествено помежду си като споделят и развиват своята експертиза? Ако е управлявано добре (което също е въпрос), „разбиването“ на училища може да се превърне в „роене“ на добри практики, а не загубването им.

Освен това: училищата не бива да са бизнеси, а родителите и учениците не бива да са клиенти.

Качественото образование е много повече от обучение на добри бъдещи работници. То е преди всичко израстване на личности в общности – свободни и отговорни – способни сами да определят смислите на живота си и да ги реализират заедно.

Явор Джонев