Архив на: Явор Джонев

Явор Джонев: Вярваме, че всяко дете може много повече

(Economy.bg)

За Прогресивните училища и добрия пример за промяна на българското образование – Явор Джонев, основател на Фондация за образователна трансформация

Какво бъдещо образование искаме за децата си, така че България да е просперираща страна през 21. век? И какви са ценностите, на които искаме да научим децата си? Отговорите на тези два въпроса са причина днес в България да функционират първите Прогресивни училища.Как изглежда едно Прогресивно училище?

Оригинална публикация на Economy.bg

https://www.economy.bg/science/view/34283/Yavor-Dzhonev-Vyarvame-che-vsyako-dete-mozhe-mnogo-poveche-otkolkoto-si-mislim-

Идеята за тях се ражда още преди 10 години по време на обществения процес, наречен „Диалог за бъдещето“, в който вземат участие около 3-4 хиляди души. „Първоначално този процес беше много неясен и разнопосочен, но в крайна сметка се избистри и сега с увереност можем да твърдим, че имаме ясни изисквания, които реализираме на практика с Прогресивните училища“, казва Явор Джонев, основател на Фондация за образователна трансформация, която развива прогресивното образование в България. Какво е различното в този модел, колко Прогресивни училища има днес в страната и как се обучават децата в тях? Вижте какво сподели по тези и други въпроси Явор Джонев.За идеята и отворянето на първото прогресивно училище

Как изглежда едно прогресивно училище

Кога стартира първото Прогресивно училище?
Първото прогресивно училище отвори врати през 2016 година в София. Миналата година създадохме още две нови – едно във Варна и още едно в София.

Как се роди идеята за прогресивно училище?

Планът ни е да развием Прогресивни училища във всеки по-голям град в България, стига там да има добре оформена родителска общност, която споделя нашите ценности. 

Какво е различното в прогресивното училище?

Какво е различното в модела на обучение на едно Прогресивно училище? 
Обученията, които се осъществяват в Прогресивните училища, са само част от образователния процес, който включва много други неща. Преди всичко ние търсим цялостно израстване на личността във всичките ѝ аспекти – интелектуален, физически, емоционален и т.н. И ако може с една дума да се отговори на въпроса „Какво е различното?“, тя е – всичко. От дневната организация, през конструкцията на образователната среда и класните стаи, до комбинирането на целенасочено учене с откривателска програма, където децата конструират знанието си и намират смисъл по собствена инициатива. Но най-важната разлика е в ценностите.С какво е различно прогресивното обучение?

Ние вярваме, че всяко дете може. Всъщност може много повече, отколкото ние си мислим. Вярваме, че всяко дете, когато е прието безусловно с любов, разкрива себе си и може да преодолее проблеми, които например е наследило от семейната среда. Вярваме, че всяко дете може да учи по собствено желание, с вътрешна мотивация и да се развива в целия спектър на развитие на личността. И тези основни вярвания определят културата на училището. Когато образованието е в тази различна културна среда, се получават невероятни неща. Тогава няма нужда да караме децата да учат. Нещо повече – ние не можем да ги спрем да искат да учат, да се развиват и да взаимодействат помежду си по един цивилизован начин, проявявайки групова интелигентност. Основните разлики са на ниво ценности. 

Друга основна разлика е, че ние следваме естествения прогрес на детето. Не му налагаме предопределения график на учебната програма. Подпомагаме го така, че то да се движи, развивайки собствения си потенциал, без да го сравняваме с другите деца. Резултатът от това е, че децата се движат по-бързо, научават много повече неща и стигат по-далеч, отколкото при стандартния подход, в който следват една ритмична програма – днес трябва да се научи този урок, утре следващият.


Как изглежда един клас в Прогресивното училище?

Колко деца има в един клас? Има ли значение броят им за ефективността на обучението?  
Един учител отговоря за около 10 деца. Това е важно, особено в началния основен етап. Има индивидуален подход към всяко дете. Те се учат да си взаимодействат, да си помагат и да се учат едно от друго. Така че в зависимост от големината на класа има двама или трима учители в класната стая във всеки един момент. Там са обособени кътчета в различни области – науки, езици, математика и т.н. И всяко дете със собствено направен план, който се преглежда от учителите и е споделен с родителите, решава кога и къде да учи през деня, стига да изпълни плана си за седмицата. В тези кътчета има материали и информация, която покрива няколко години напред.

Децата не са ограничени в рамките на съответния клас. Ако те могат да се движат по-бързо по математика, имат тази възможност. И това ни позволява не толкова да препускаме по материала и да се хвалим как нашите деца били с един клас напред, а обратното –да задълбочим на базата на това по-солидно изградено знание, което идва с вътрешна мотивация и може да бъде приложено на повече места. Да бъде приложено в интегративните дейности, като трансдисциплинарните изследователски проекти, които следваме по примера на International Baccalaureate. И там се получава съчетаването на знанията от различни дисциплини в нещо, което децата сами произвеждат. 


Колко деца се обучават в Прогресивни училища в България?

Колко деца се обучават в екосистемата от Прогресивни училища в България?
Ние сме още малки. В първото училище имаме деца от подготвителна група до 6. клас. Нашата концепция е, че всички деца и учители в едно училище трябва да се познават. Т.е. то не може да бъде по-голямо от 150 човека. Това е психологическата граница за близко познанство. Имаме по една паралелка на клас. Новите училища започват само с два класа – подготвителен и първи. Така че общо в екосистемата в момента имаме към 200 семейства и очакваме догодина да станат повече. Но училищата растат с децата. Това дава възможност ние да ставаме по-добри учители, организацията да узрява, да се учи от натрупания опит и да се подготвя една година, преди децата да навлязат в съответния клас.

В бъдеще, когато израснат тези начални и основни училища, ще направим и гимназия. Планираме също и детски градини. Целта ни е да покрием целия процес от 3-годишна възраст до завършване на 12. клас. В дългосрочен план се надяваме да създадем и либерален колеж за бакалавърска степен.


За профила на прогресивния учител

Срещате ли предизвикателства в привличането на достатъчно подготвени и мотивирани учители в България, които да станат част от този прогресивен модел?
Разбира се, че е предизвикателство, главно защото е много трудно човек, който е натрупал дългогодишен опит в стандартната система, да промени нагласите и методите си. Затова ние търсим предимно млади хора. Добре е да имат някакъв опит, но да са в началото на професионалната си кариера. И най-важното – да са отворени към учене. Вътрешно да вярват, че всяко дете може, и да обичат децата. Това са най-важните качества, които търсим. Преди да влязат в класните стаи, те преминават 6-месечна интензивна подготовка, която е почти толкова сериозна, колкото една магистратура. След това със своите ментори – учители, които са натрупали опит и са минали по тези пътеки, те продължават да изграждат себе си като професионалисти, да търсят и да учат, заедно с децата. Това е начинът ни на учене и същината на учещата организация. Винаги търсим и никога не сме доволни от постигнатото. Винаги, когато успеем да стигнем до определено ниво, оттам се вижда още по-надалеч. И този процес продължава непрекъснато.

Започвайки този процес, едно от най-големите лично мои открития беше, че същите ценности, принципи и подходи, които искаме да изграждаме при децата, са приложими и необходими и при изграждане на учителския колектив. Така че в България са възможни много неща на световно ниво и ние имаме нужда от хора, които виждат себе си с призвание да бъдат учители и които са готови да учат. 


Училищата лицензирани ли са от МОН и обменят ли опит с други учебни заведения?

Образованието в Прогресивните училища лицензирано ли е от МОН?
Да, училищата са лицензирани от МОН, разбира се. Ние изпълняваме всички формални условия за едно училище. Изпълняваме и изискванията на държавните стандарти, но само като крайна цел. За нас те се явяват минимални. Ние сме уверени, че нашите деца ще научат и ще могат много повече от това. Но, разбира се, каквото се изисква по стандартната система, те могат да го правят. Засега по-скоро намираме подкрепа от МОН за това, което правим, въпреки че методите са ни много различни. И се надяваме това да продължи в бъдеще. 

Споделяте ли Вашия опит с други училища? 
Да, ние сме много отворени да споделяме добри практики с други училища. Дори в момента водим преговори с едно, което да стане асоцииран член на екосистимата и да започнем да прилагаме същите практики в отделни класове. Така че в бъдеще със сигурност предстои да отворим Училището за учители, когато то се формализира като структура, към други учители. Въобще целият опит, който придобиваме тук, ще бъде отворен за всички учители в страната и всички училища. Защото освен педагогическата част, има и организационна част. И ако там процесите не са както трябва и ако организационната култура не е подходяща, не може да се случи педагогическият професионализъм. Тези неща предстоят и ние сме отворени не само да споделяме, но и да се учим от другите. Правим го вече в международен аспект с доста други училища, основно в Европа. А наскоро едно японско училище ни изпрати много ценна информация как да си направим изследователската програма по-добре. 

Освен това, при завършване на гимназията, нашите ученици ще получават и международна диплома International Baccalaureate, така че те ще завършат с две дипломи – българска и международна. 

Какви са дългосрочните Ви цели за България? 
Дългосрочната ни цел е не просто да изградим една самостоятелна мрежа, която е затворена от останалото общество, а да покажем, че в България може да има образование на световно ниво. Нашият модел е на отворен код, на споделяне на всичко възможно и основната ни цел е всички български училища да възприемат този модел. Ние съзнаваме, че за това е необходимо време, необходимо е да се извърви някакъв политически процес, но стъпка по стъпка ние трупаме не само опит, но и увереност за всички педагогически и организационни аспекти на качественото образование. А именно – как се прави учеща организация, каквато трябва да бъде училището.

Може би хората не знаят, но ние, макар да се водим частно училище, тъй като в България няма друга формална структура, Фондацията е организация с идеална цел. И нашите училища са общностни. Те живеят в общността и развиват общността на семействата ни. Съответно семействата имат не по-малко влияние и дума как да се развиват училищата. Те са вътре в самия образователен процес. 


Трябва ли децата да учат програмиране в началните класове?

Напоследък все повече се говори за въвеждане на обучение по програмиране в началните класове. Застъпено ли е такова в прогресивните училища и какво мислите Вие за тази идея? 
Аз идвам от софтуерната индустрия с дълъг опит като мениджър на софтуерна компания. И имам по-различно мнение за информационните технологии и мястото им в образователния процес в сравнение с повечето от моите колеги. Първо, ние разглеждаме информационните технологии като инструмент, който подпомага ученето, но не зависи от него. Ние не очакваме те по някакъв начин да революционизират процеса на изграждане на личността. Най-малкото защото това е интензивно социален процес. Там става въпрос за човешко общуване преди всичко.

Използваме информационни технологии, където намерим за най-подходящо, но не мислим, че учейки децата да програмират от най-ранна възраст, постигаме кой знае какво от педагогическа гледна точка. Не мислим, че качествено учене не може да се получи с лист и молив. Да, имаме програма по роботика, която е интересна на децата след определена възраст. Не игнорираме тези процеси, но не разчитаме на тях. Дори има научни изследвания, които не показват качествено подобрение на образователния процес вследствие на прилагане на информационни технологии.  И показват нещо друго – в ранна възраст децата четат и възприемат информация много по-осъзнато, когато тя е на хартия. Така че не бързаме с таблетите в училище. Да, по-големите ученици ще разполагат и вече с разполагат с достатъчно информационни ресурси. 

Изграждаме медиатека, която включва библиотека с много книги, част от които ще са електронни в бъдеще; културно съдържание (филми, музика, научно-популярни предавания и т.н.). За всичко това, разбира се, се използват информационни технологии. Но не можем да кажем, че качеството на нашето образование зависи от информационните технологии.  То зависи от други вътрешни качества на образованието, за които информационните технологии могат само да помогнат като инструменти. Засега от научна гледна точка сме още далеч от дълбоко осъзнаване на това как работи мозъкът. Все още нещата са много емпирични, базирани са на доста изследвания през последните 10-тина години, които ни казват как работи мозъкът и как е по-добре той да учи. Това са постижения на когнитивистиката, неврофизиологията…, на този конгломерат от науки за ученето, който започва да се оформя. Но все още нямаме отговори защо. Далеч сме от дълбока наука в този процес. И затова е изключително важно нашите учители да са изследователи в класната стая, да осъзнават, да могат да рефлектират, да могат да правят експерименти и то добре обосновани, когато променят нещо. Да можем да направим целия процес на учене по-видим като краен резултат на качествена промяна, подобрения и дълбочина, които постигаме с децата. И да управляваме неговото развитие по-добре. 


За училището на бъдещето

Как изглежда училището на бъдещето? 
Училището на бъдещето се гради днес. Училището на бъдещето изглежда така, както изглеждат прогресивните училища днес. Защото то може да бъде постигнато само ако ние вървим по пътя на развитие. То няма да се създаде само по себе си. Ние трябва да извървим този път, който е много труден и предизвикателен. Това е път на взаимно учене на нашите учещи общности, които сме създали с училищата.

И не бива да си фантазираме и да имаме наивни очаквания, че новите технологии могат много да подобрят качеството на образованието. Подобряването на качеството на образованието е процес на учене, на развитие и на иновации, които се базират на научно обосновани процеси. Процес на честен сблъсък с данните и доказателствата дали ти всъщност си постигнал прогрес, или не си. Процес на непрекъсната рефлексия и търсене, заедно с децата и семействата. Голяма част от подобренията на образователния процес ние сме постигнали заради децата. Те са интегрална част от този процес. Те ни казват как е по-добре за тях да учат в бъдеще. Училището на бъдещето се създава днес. И ние вървим по този път. Надяваме се все повече хора и все повече училища да тръгнат с нас по него. 

Гари Стейджър (в. Капитал): Успехът в училище се измерва по това дали децата намират радост и смисъл


…на повечето места по света в средата на 80-те години преподаването беше депрофесионализирано и всичко, което остана, беше изпълнението на учебната програма и „животински“ контрол.

Когато аз станах учител в началното училище, трябваше да се науча да свиря малко на пиано, да преподавам наука, математика и история, да водя разходки сред природата, обучения по физическо. Около 1985 г. се реши, че изкуството на преподаването е нищо и всичко което остана е механика. Когато отнемеш личната преценка и авторитета на учителите да взимат решения, те започват да се замислят по-малко. Тогава резултатите се влошават, отнема им се още повече от ролята на посредници и цялата спирала повлича крак.


https://www.capital.bg/specialni_izdaniia/obrazovanie/2017/05/05/2961922_gari_steidjur_uspehut_v_uchilishte_se_izmerva_po_tova/

Премахване на двусменния режим в училищата

Въпрос:

Решението за премахване на двусменния режим в училищата няма ли да доведе до разбиване на успешни училища? „Това е приблизително все едно да имаш успешна фирма и от утре да ти наредят да намалиш бизнеса наполовина, да уволниш половината служители и да лишиш половината клиенти от това, което им предлагаш. Ще бъдат засегнати големите училища в София..“

Отговори и въпроси за обсъждане:

Темата с двойните смени в училищата е болна от много време. Категоричното експертно мнение е, че училищата трябва да са на едносменен целодневен режим. От тук следва, че в централните градски части е необходимо да се строят нови училища. По наши изчисления поне 140. Това, разбира се, е много трудно и вероятно двусменният режим ще продължи дълги години – особено в централна София, може би Пловдив и Варна. Къде е градското планиране? Защо се допуска застрояване, без предвиждане за детски градини и училища?

Другата тема е за големината на училищата. Отново преобладаващото мнение е, че особено за начален и основен етап, училищата трябва да са малки. Психологическата граница на близки познанства е 150 човека. Тоест, идеално училищата би трябвало да имат само по една паралелка на клас (както са прогресивните училища). За гимназиалния етап това не е необходимо, т.е. по-полезно е да има повече разнообразие – не само на хора, но и на курсове и други образователни дейности. Гимназиите е добре да са по-големи. Разбира се, наличните огромни сгради няма как да се сменят. Решението е една сграда да се ползва от няколко училища или, по-прагматично, обособени колективи, които да ползват обща администрация и логистика, но да са самостоятелни в педагогическо отношение.

Що се отнася до „разбиването“ на „успешни“ училища:

1. Това е един от ключовите проблеми на сегашната образователна система. Стремежът към елитарност – т.е. ресурсите се концентрират върху малка група ученици за сметка на всички други. Добрата политика е да се осигурява високо качество на образование навсякъде, а не да има концентрация в няколко „успешни“ училища. Това е напълно възможно както виждаме от други страни, например, Финландия и Сингапур. Какво бихте казали на родителите, чиито деца по една или друга причина, не са успели да се класират в тези училища? А ако това сте самите Вие? Дали е полезно за развитието на обществото само някои деца да имат достъп до добро образование?

2. Въобще не е ясно доколко тези училища са наистина успешни. Обичайното класиране по резултати от НВО е изключително опасно, защото изкривява ученето към трениране за изпити. Не е ясно всъщност колко е добавената стойност на тези училища. Те събират добри ученици, под натиска на родителски амбиции, с които се работи в известен смисъл по-лесно. Но дали тези ученици развиват пълния си потенциал, след като единствената цел е фиксирана (точките по НВО)? Доколко се загубва възможността за развитие на умения и нагласи, които въобще не се виждат от НВО, например, способността за колективно решаване на проблеми? Доколко учениците в тях учат по собствено желание или чрез външен натиск (т.нар. защитно учене)? Доколко не невротизираме децата с непрестанното сравняване и методи на поведенческата психология (награди и наказания)? Доколко не ги правим, всъщност, по-неспособни на самостоятелност, нагласи и воля за развитие, на критично мислене и творчество?

3. Ако приемем, че в тези училища има успешен управленски модел (което също е голям въпрос), то не е ли много по-здравословно за системата да изследва и приложи този модел в повече училища? Дори сегашните да се разделят на две-три други, да се осигури организационна и лидерска подкрепа те да наследят добрите принципи и практики? Да се подготвят лидери, които под менторството на първоначалния директор да се научат да бъдат добри директори също. Чрез този процес да обогатят и развият традицията? Дали не е по-добре учителските колективи да са по-малки, за да могат учителите да взаимодействат по-качествено помежду си като споделят и развиват своята експертиза? Ако е управлявано добре (което също е въпрос), „разбиването“ на училища може да се превърне в „роене“ на добри практики, а не загубването им.

Освен това: училищата не бива да са бизнеси, а родителите и учениците не бива да са клиенти.

Качественото образование е много повече от обучение на добри бъдещи работници. То е преди всичко израстване на личности в общности – свободни и отговорни – способни сами да определят смислите на живота си и да ги реализират заедно.

Явор Джонев

Инвестирайте в по-добро бъдеще!

Призовавам всички, които споделят нашите ценности и кауза:

Инвестирате в развитие на екосистемата на българските прогресивни училища!

Преди всичко своето име, ангажираност и действия. Ако имате възможност – капитал или имот.

Моля, пишете на info [at] transform.bg с какво може да се включите:

  • експертиза, референтни материали и професионален труд
  • доброволчество – организация, логистика, промоции и т.н.
  • консултации и участие в експертни семинари за образованието
  • участие в граждански диалози
  • дарение на книги и образователни ресурси
  • дарение на капитал или имот
  • заем на капитал или имот
  • … всичко друго, което смятате, че ще помогне

Макар и да не бъде възможно да ползваме всички предложения, ще сме благодарни и ще отговорим на всички съобщения. Заемите носят номинална лихва и са гарантирани спрямо капиталовия фонд на Фондацията.

Благодаря!

Явор Джонев

Защитното учене

Понякога не осъзнаваме какво причиняваме на отличниците ни.

Често ни изглежда, че те са силно мотивирани, но немският психолог Холцкамп (Holzkamp) предлага през 70-те да правим разлика между мотивация и вътрешно насилване (internalized coercion). Той наблюдава, че дори когато учениците отговарят на всичките ни критерии и очаквания, това не означава, че те са наистина мотивирани да учат. 

За да обясни защо се получава така, Холцкамп предлага да разглеждаме причините, които хората имат, за да решат да научат нещо, по два различни начина. Първата причина да учим е вярата, че научаването на нещо ще повиши качеството ни на живот (както и да го разбираме субективно), а втората причина е страхът, че ненаучаването на нещо ще влоши качеството ни на живот. Холцкамп нарича “защитно учене” ситуацията, в която човек учи от съображение към втория вид причини. 

Човек предприема защитно учене, не защото е любопитен, а защото външни фактори създават нуждата да научи нещо, за да се предпази от трудностите и проблемите, които реалността му създава. Да, защитното учене е невероятно еволюционно предимство и е спасявало множество пъти, както всеки един от нас, така и цялото човечество, исторически погледнато. Обаче има ли то място в класната стая? 

Холцкамп твърди, че определени методи на преподаване водят до това, учениците да учат в опит да се защитят, а не да се обогатят. Тогава самото учене се превръща в опит не да се намери отговор на вълнуващ въпрос, а да се разреши чисто практически проблем- как да не бъда наказан, порицан, презрян, унижен и т.н. Може да се каже, че защитното учене не е качествено учене, защото то дава резултати, но на цената на грешната нагласа към ученето. 

Основният проблем със защитното учене обаче е в това, че веднъж щом си се защитил, наученото може вече да се захвърли на вятъра. Този феномен се описва по-късно от различни учени като булимично учене. Zorek през 2010 дефинира булимичното учене по следния начин: “Булимичното учене създава среда, в която учениците са насилени да запаметяват огромни количества информация, без да се обръща много внимание на дългосрочното натрупване на знания и умения.”

Иван Господинов

Понякога не осъзнаваме какво причиняваме на отличниците ни. Често ни изглежда, че те са силно мотивирани, но немският…

Публикувахте от Ivan Gospodinov в Сряда, 2 януари 2019 г.