Архив на: Явор Джонев

Будители в студиото с Пролет Велкова

Явор Джонев (по Дарик радио в „Кой говори“ с Пролет Велкова): Да се замислим като граждани, които са отговорни собствените си деца преди всичко, към следващите поколения, че трябва най-сетне да поставим фундаменталната трансформация на образователната система като основен политически въпрос на идните избори – като национална кауза.

https://darikradio.bg/buditeli-v-studioto.html

Снежина Петрова – актриса

Светлана Михайлова – учител по история

Явор Джонев – от Фондация за образователна трансформация, мореплавател

Ива Бонева от Центъра за приобщаващо образование

Време за действие!

Здравейте!

Започвам този блог по въпросите на образователната трансформация, която е толкова необходима на България.

Дойде време за действие! Вече нямаме извинения пред нас самите и пред собствените си деца. Длъжни сме да преобразим образователната система, за да изгражда свободни и отговорни личности. Способни самостоятелно да определят смислите на живота си и да ги реализират заедно. Така че да успеят да претворят бъдещото обществено, културно и икономическо устройство на страната и света към смислено, справедливо и устойчиво бъдеще за всички. Да определят своите идентичности като уверени българи, европейци и граждани на света. Увереност, основана на техните способности и принос към развитието на едно по-справедливо общество, на един по-добър свят.

Определям личната си мисия да обновим България чрез образователната трансформация и развитие на човешкия потенциал. Сигурен съм, че ще успеем, когато установим конструктивен диалог помежду си, когато заработим заедно за най-важната национална кауза. И я поставим като най-важен въпрос на предстоящите избори. Ще са необходими много упоритост и постоянство, много творчество и учене, много търсене на истината. Ще трябва да променим себе си, за да променим бъдещето. Заедно ще успеем!

Започвам да публикувам различни текстове и идеи в страницата. Ще споделям собственото си учене и разсъждения. Ще отговарям на диалогични коментари в постингите. Съдържанието е дублирано във Facebook страницата „Образователна трансформация„.

С надежда и отговорност пред огромната задача,

Явор Джонев

Ако не можеш да промениш системата – направи си сам училище

Явор Джонев от „Сирма груп холдинг“ излиза от активния бизнес, за да работи за качествено образование за всички деца

Люба Йорданова, 17.04.2015

Представете си училище, в което децата ходят с удоволствие. Учат предметите така, че в бъдеще да могат да прилагат знанието. Взимат интердисциплинарни курсове, които им показват връзките между различните сфери. Всичко е преплетено с изграждане на навици за мислене и чувстване. Два дни от седмицата учениците са извън училище, имат лагери за обучение чрез преживяване. Учителите и директорите им са подготвени в специален институт, пренесъл най-добрите световни педагогически практики. Центърът за изследователска и развойна дейност анализира различните методи на преподаване и последните резултати от науките за учене, за да изгради подходящите за децата учебна програма и план. Цялата мрежа се управлява от училищен борд по примера на успешните частни компании. Местната общност е в училището и то е в нея.

Това не е фантазия, а реален проект, който ще започне през септември тази година с обучението на първите учители за новото училище. Самото то ще отвори врати година по-късно. Идеята е на основателя на софтуерната компания „Сирма груп холдинг“ Явор Джонев и мрежата от представители на бизнеса и неправителствения сектор около него, обединени в гражданската инициатива „Диалог за бъдещето“. От години те провеждат дискусии и изследват добри световни практики за това какво искаме от образованието и как това да се постигне. Сега Явор Джонев и екипът му вече са на следващата стъпка – да го осъществят.

Не можем повече да чакаме

„Първоначалната идея беше, че ще си изясним какво искаме и ще се опитаме да убедим целокупния български народ – който съвсем не е и целокупен, и политическата класа, че това е най-важното нещо за страната, да потърсим политически консенсус и да направим реформата“, разказва Явор Джонев за „Капитал“, „но дойде следващият въпрос – как правиш реформа на една такава тежка, бавна, затлачена с хиляди проблеми в нея система“. Отговорът идва наскоро – не трансформираш старата, а правиш изцяло нова. Целта на Джонев и екипа му е да направят прототип на успешна образователна среда с надеждата, когато тя се докаже, да бъде внедрена навсякъде. „Разбрахме, че ако тръгнем да реформираме сегашната система, в ситуацията, в която сме, ще изхарчим ужасно много енергия и ще минат още десет години, и пак няма да сме успели“, споделя той. А цената са 60-те хиляди ученици, които всяка година минават през образованието и голяма част от тях биват изгубени.

За Явор Джонев процесът по изграждане на идеята за ново училище тече отдавна. Започва още преди осем години, когато той все още живее в Канада, а пътуванията покрай бизнеса му му позволяват да изследва различни методи за преподаване. Връща се в България с идеята за частно училище за децата на служителите на компанията. Скоро обаче стига до извода, че това не е решението. Много по-важно е, казва Джонев, „вместо да се спасяваме поединично – т.е. да изтикаме нашите деца по-напред, защото имаме повече ресурси, да се опитаме да променим системата като цяло и да осигурим високо образование за всички деца – тогава и нашите ще са по-добре“. Или иначе казано – „да се спасим заедно“. В рамките на „Диалог за бъдещето“ изкристализират новите изисквания към образованието – да направи от учениците свободни, отговорни и самостоятелни личности, които изграждат ефективни взаимоотношения с другите, мислят, решават проблеми и творят, отстояват тезите си, водят здравословен живот и имат принос към общността. Тези изисквания се превръщат в ясни цели на промяната – нещо, което Явор Джонев смята, че липсва при всеки опит за държавна реформа. За него каузата на образованието е вече на преден план – от средата на следващата година той ще замени позицията си на изпълнителен директор в бизнеса с работата по новата образователна среда – не като директор на училище, подчертава Джонев, а със знанията как се прави система, как се управлява изследователски и развоен процес и как се създават условия за творчески хора.

Образованието не е просто учене

В центъра на тази нова система ще са учениците. Програмата им ще бъде направена така, че да им осигури широчина на знанията и голяма обща култура – не чрез повече часове в училище, а чрез възпитание на любов към четенето, уточнява Явор Джонев и си поставя за цел децата да излизат от обучението с хиляда прочетени книги. В новото училище не се говори и за по-лесна програма – дори напротив, учениците ще трябва да задълбочат базисните знания, така че да ги разберат добре и да могат да ги прилагат, когато по-нататък изберат своя профил. Джонев е убеден, че добре затвърденото знание е ключово дори за развитието на въображението, но не трябва да се придобива насилствено, а чрез вътрешна мотивация за учене – тогава учениците научат повече от това, което пише в учебниците. Всичко това ще бъде преплетено и с развиване на умения за мислене и чувстване – защото „не можеш да имаш дълбоко разбиране, без да имаш интуиция, а тя е чувство“, дава пример Явор Джонев. Важна част в програмата ще бъде и разглеждането на темите от всички страни, както и практическото приложение – от изследвания в училище до реални проекти в общността.

Екипът на новото училище няма амбицията да преоткрива вече измислени неща, а ще адаптира успешни програми и педагогически практики, които вече са доказали ефекта си за учениците. Като например системата на Международния бакалауреат, която има детайлно разработена рамка за учебна програма. Тя се базира на вярването, че ученето е най-ефективно, когато е автентично – свързано с реалния живот, и трансдисциплинарно – не само в границите на отделните предмети. Математика пък ще се преподава по метода JUMP Math, който Явор Джонев и неговият Институт за прогресивно образование вече няколко години внедряват в България (повече за JUMP Math и неговия създател можете да прочетете тук). Българската част ще бъде създадена с участието на професионалисти от съответните гилдии – например писатели ще пишат съдържанието по литература.

Учителите в новото училище ще имат едногодишна подготовка в специализирания център, който след това ще продължи да е място, където те допълват квалификацията си, говорят помежду си и обменят опит. За да реализират потенциала си, високо квалифицираните специалисти имат нужда от няколко неща –  да им дадеш необходимата квалификация и професионална свобода и да им осигуриш възможности за общуване и непрекъснато учене, обяснява Явор Джонев и допълва, че този модел отдавна се е доказал в софтуерната индустрия. Оттам е заимствана и структурата на училищния борд, която ще има административна част, обслужваща цялата мрежа, ще определя стратегията за развитие и ще работи на демократичен принцип с представители на родителите и общността. Местните хора ще имат ключово значение за училището – много от уроците ще са изнесени навън, а учениците ще разработват проекти от реалния живот – с идеята да се превърнат в активни граждани, които допринасят за света, в който живеят.

Идеята на Джонев е проектът да започне в София с едно училище от 1 до 4 клас през септември 2016 г., а след това да се отворят и няколко други из страната. Междувременно ще започне и подготовката за следващите класове. След няколко години си го представя като мрежа от около десет училища, които комуникират помежду си и си помагат. „Не си правим илюзиите, че няма да правим грешки“, казва Джонев и допълва, че целият този процес ще бъде на непрекъснато учене – не само за учениците, но и за техните учители, директори, местна общност. Затова е важна и ролята за изследователска и развойна дейност на центъра, който ще анализира практиките и ще предлага нови решения.

„Не правим частно училище – в смисъла, в който съществува в момента в България“, подчертава Явор Джонев. То не тръгва с идеята, че е елитно и само за избрани деца, а точно обратното – че е висококачествено публично училище. Ще разчита все пак на подкрепа от родителите, като ще има стипендии за тези деца, които не могат да си го позволят, но ще работи като организация с идеална цел и отворен лиценз. И с една основна крайна цел – да събере опит, да докаже на обществото, че качественото образование за всички деца е възможно и така по-лесно да убеди политиците да действат. „Това ще направи успеха на цялостната реформа много по-сигурен“, убеден е Явор Джонев.

Проблемът не е учебникът, а какво образование искаме

в. Дневник, 16.06.2014

https://www.dnevnik.bg/analizi/2014/07/16/2344864_problemut_ne_e_uchebnikut_a_kakvo_obrazovanie_iskame/

Въпросът „Трябва ли да има само един учебник по предмет в училище?“ измества същинския проблем.

Утвърдената до момента идея за ученето и учебниците е основана на няколко допускания. Първо, че има конкретен обем знания, които трябва да бъдат научени, и източникът на тези знания е учебникът. Второ, че оценяването трябва бъде основано на това колко добре могат да бъдат възпроизвеждани фактите и частичните концепции, представени в учебника. Трето, че учителят и ученикът са неспособни да преценят какво, колко, кога и как да учи.

Приемаме за доказателство за успешно „образование“ способността на децата да възпроизведат тези факти и концепции скоро, след като са ги „научили“. Без да обръщаме особено внимание върху взаимовръзките между тях и останалия свят, нито върху основните системи и принципи, които ги пораждат.

След това избягваме въпроса какво всъщност е останало дългосрочно, как децата могат да се справят с нови проблеми, сами да търсят информация, да я разглеждат критично, да правят изводи, да измислят нови неща, активно да изграждат собствено разбиране за света и т.н. Избягваме го, защото отговорът е твърде неудобен за всички – и за администраторите на образователната система, и за обществото като цяло. Избягваме дискусиите за това какво всъщност стои в основата на ученето, осмислянето и интегрирането на видяното, чутото и преживяното във вътрешния свят на детето. Избягваме да вникнем в същината на педагогическите проблеми.

Ученето е интензивен социален процес на взаимодействие с учителите и околните хора, на откриване и осъзнаване на света, на личностно израстване – често трудно и неравномерно, като всяка истинска промяна.

Фокусирането върху конкретна информация, която трябва да бъде заучена и възпроизведена, е изключително неадекватно и вредно, ако искаме децата ни да успяват в бъдеще и да изградят благоденстваща България (каквато ние все не успяваме да изградим).

Сегашната ни концепция за учебник е точно такава – изключително неадекватна и вредна.

Ако искаме първото, ходът да бъде въведен един учебник на всеобщата (и по дефиниция ужасно тясна и бедна) истина е напълно оправдан икономически.

Ако искаме второто, ще трябва да излезем от зоната си на комфорт или по-скоро от вцепенението и нихилизма, представляващи най-голямата заплаха за бъдещето на децата ни.

Би трябвало да се запитаме: Какъв е смисълът на образованието?

Със сигурност не е възпроизводство на заучена информация за единица време. Би трябвало да направим всичко възможно да намерим новия му смисъл чрез диалог помежду си. Диалог, който ще е неудобен, труден и бавен. Диалог, който ще показва и поставя под въпрос основните ни разбирания и ценности. Диалог, който ще изисква вникване в ситуацията на другия – дори на този, с който не сме съгласни или не искаме да имаме нищо общо. Диалог, който може да бъде воден единствено от активни граждани. Диалог, който да произведе нови изисквания към образователната система, нова идея за нейния смисъл.

Едва тогава можем да очакваме политическите и държавни институции да изпълнят конституционните си задължения. Тогава те ще бъдат длъжни да ги изпълнят – да подсигурят и осъществят фундаментална образователна реформа съгласно новите изисквания на обществото. Едва тогава можем да се надяваме на по-добро бъдеще за нашите деца в България, а не другаде по света. Ще сме изпълнили дълга си към следващите поколения.

Ако искаме да изградим децата си като свободни, самостоятелни и отговорни личности. Ако искаме да бъдат активни граждани в реално работеща демокрация на ангажирани общности. Ако искаме да могат да общуват смислено, да са добри приятели, родители и партньори. Ако искаме да живеят комфортно и да са способни да развиват икономика с висока добавена стойност, която не разрушава природата и обществата. Ако искаме да са способни да мислят – аналитично, критично, творчески и съзидателно. Ако искаме да са способни да обичат, да имат дълбоки, близки взаимоотношения, за разбират другите, да творят и да се веселят. Да утвърждават себе си, но и да приемат различното и различните.  Да са здрави – физически и психически. Ако искаме да общуват със себе си и с целия свят. Да се изразяват богато и красиво, да водят диалог – на български и други езици – с говор, рисунка, песен и танц. Ако искаме да изграждат самочувствието си върху собствените си постижения и способности, гледайки напред. Ако искаме да възприемат себе си и света като безкрайна възможност за развитие. Ако искаме да се възхищават, да откриват и преоткриват човека и Вселената.

Ако искаме се справят с най-трудните глобални проблеми, които ще са пред тях. Проблеми, които сега само бегло си представяме, а повечето просто не можем да видим. В крайна сметка, ако искаме да са способни да създават смисъла на собствения си живот и да имат капацитета да реализират този смисъл, следва да правим съвсем друго.

Следва незабавно да спрем да си губим времето с безсмислени въпроси като този за единия учебник. Та ние сме залети от информация. Каква точно милиардна частица от нея искаме да вмъкнем в този един учебник и защо? И как това ще ни помогне да изграждаме ценностите, нагласите, уменията, навиците и практическия опит на нашите деца, за да са адекватни за успешна реализация в тяхното бъдеще? Тяхното бъдеще, не нашето минало!

Следва незабавно да организираме същински граждански диалог за смисъла на образованието с всички заинтересовани страни – на практика с всички граждани, граждански сдружения, бизнеси и бизнес сдружения, образователни институции, общински и държавни структури. Докато този процес се развива, следва още в мандата на следващото правителство – каквото и да е то, да се съгласим всички, че най-важното за бъдещето на страната ни е образованието на децата ни. Възможно най-качественото образование на всичките ни деца. На всяко дете, без изключение. Без значение от къде идва, какви са родителите му, къде живеят и с колко пари разполагат. Такова образование за всичките ни деца, за да могат да са щастливи и успешни български граждани на 21-ви век. Постигането на това съгласие е въпрос много по-важен и по-висок от всички възможни партийни, идеологически или други различия.

Това именно е националният въпрос, около който всички можем и трябва да се обединим. България е била успешна, когато е постигала същинско съгласие по национални въпроси. Само да пожелаем и ще имаме знанията, парите и подкрепата на целия свят, но никой няма да го направи вместо нас.

Фундаменталната образователна реформа е ключът към доброто бъдеще на България. Единствено от нас зависи дали ще я осъществим. Отговорни сме пред децата си. Отговорни сме пред следващите поколения. Отговорни сме пред България.