Защитното учене

Понякога не осъзнаваме какво причиняваме на отличниците ни.

Често ни изглежда, че те са силно мотивирани, но немският психолог Холцкамп (Holzkamp) предлага през 70-те да правим разлика между мотивация и вътрешно насилване (internalized coercion). Той наблюдава, че дори когато учениците отговарят на всичките ни критерии и очаквания, това не означава, че те са наистина мотивирани да учат. 

За да обясни защо се получава така, Холцкамп предлага да разглеждаме причините, които хората имат, за да решат да научат нещо, по два различни начина. Първата причина да учим е вярата, че научаването на нещо ще повиши качеството ни на живот (както и да го разбираме субективно), а втората причина е страхът, че ненаучаването на нещо ще влоши качеството ни на живот. Холцкамп нарича “защитно учене” ситуацията, в която човек учи от съображение към втория вид причини. 

Човек предприема защитно учене, не защото е любопитен, а защото външни фактори създават нуждата да научи нещо, за да се предпази от трудностите и проблемите, които реалността му създава. Да, защитното учене е невероятно еволюционно предимство и е спасявало множество пъти, както всеки един от нас, така и цялото човечество, исторически погледнато. Обаче има ли то място в класната стая? 

Холцкамп твърди, че определени методи на преподаване водят до това, учениците да учат в опит да се защитят, а не да се обогатят. Тогава самото учене се превръща в опит не да се намери отговор на вълнуващ въпрос, а да се разреши чисто практически проблем- как да не бъда наказан, порицан, презрян, унижен и т.н. Може да се каже, че защитното учене не е качествено учене, защото то дава резултати, но на цената на грешната нагласа към ученето. 

Основният проблем със защитното учене обаче е в това, че веднъж щом си се защитил, наученото може вече да се захвърли на вятъра. Този феномен се описва по-късно от различни учени като булимично учене. Zorek през 2010 дефинира булимичното учене по следния начин: “Булимичното учене създава среда, в която учениците са насилени да запаметяват огромни количества информация, без да се обръща много внимание на дългосрочното натрупване на знания и умения.”

Иван Господинов

Понякога не осъзнаваме какво причиняваме на отличниците ни. Често ни изглежда, че те са силно мотивирани, но немският…

Публикувахте от Ivan Gospodinov в Сряда, 2 януари 2019 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *