JOBS in BG: Какво е да работиш като учител по спорт в Прогресивно училище?

За професията и възможностите разказва Иван Нейков, преподавател в Първото Прогресивно училище в София.

Economy.bg Иван Нейков е учител по спорт и Зам.-директор по учебната дейност в Първото Прогресивно училище в София. 3авършил е „Теория и методика на спортната тренировка във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ и е защитил докторска степен на тема иновативна методика за преподаване на тенис. Под знака на спорта минава целият кариерен път на Иван. Кариерата му стартира още като студент в Спортен комплекс ,,Русалка“, където отговаря за различни спортни дейности. Бил е треньор по тенис, футболист, преподавател по физическо възпитание и спорт в държавно училище и др. Към екипа на Прогресивното училище в София се присъединява още при неговото създаване. „Когато видях обявата в Jobs.bg, ме заинтригува представянето на училището и позицията ,,Учител пo спорт“. Беше много по-различно от всичко, което съм виждал досега, и реших да кандидатствам“, разказва Иван. Beчe трета година той е част от екипа на училището.
Срещнахме се с него, за да ни разкаже повече за основните си отговорности, какви умения и качества са нужни, как поддържа квалификацията си и кои са най-големите заблуди за учителите по спорт.

Какви са основните отговорности на учителя по спорт в едно Прогресивно училище?

Основна отговорност на учителя по спорт е да изгради у децата трайна мотивация за самостоятелна спортна дейност. Те да бъдат убедени в това, че спортът е здраве, той е за цял живот и е начин на живот. А не просто тичане и ритане на топка в училище. Важно е да се създава богата и интересна среда, за да могат децата да бъдат увлечени в спорта и да заемат все пo-дейно участие във всички активности на училището. Друга основна отговорност е да се борим с все по-големия проблем на съвременното общество, а именно обездвижването на подрастващите. Тава отчитам не само като моя главна отговорност, но и на всички, които се занимават със спорт. Успоредно с часовете по спорт се занимавам и с много координационни и организационни дейности. Организирам всички събития, лагери и екскурзии в училището в сътрудничество с колегите и външни партньори. С течение на времето и с разрастването на училището отговорностите ми се разширяваха и в момента съм зам.-директор по учебната дейност.

Кое е различното да си учител по спорт в държавно и в Прогресивно училище?

В държавните училища спортът в началния етап се преподава от учители многопредметници, които не знаят как да си планират и организират заниманията по спорт, кои активности ще бъдат най- адекватни и целенасочени в зависимост от възрастовите особености на децата. И часовете там протичат едва ли не формално. Докато тук всички учители планираме заедно, срещаме се, обсъждаме от какво имат нужда децата, търсим начини да обогатяваме не само програмата пo спорт, но и цялостната програма. Часовете по спорт в Прогресивно училище са планирани така, че да отговарят на държавните образователни стандарти, но на тяхна база ние сме надградили, като сме вкарали елементи и от други спортове. Изградили сме структура, която предвижда спортен полуден веднъж седмично. В него децата могат да практикуват футбол, плуване, тенис, йога, различни лекоатлетически и кондиционни упражнения, които провеждаме както с нашия екип, така и с външни партньори и други спортни клубове. Най-общо търсим всякакви механизми и начини, с които да въздействаме върху благополучието на децата като цяло. И като здраве и като физическа работоспособност и да ги изграждаме като личности.

Как типично протича един работен ден?

Различно в зависимост от планирането, което сме направили, мероприятията и дейностите, които предстоят. Като цяло часовете пo спорт са следобед, но ние идваме рано, защото имаме различни организационни задачи. Най-често сутрин се събираме и обсъждаме какво се получава добре и какво има нужда от подобрение. Какви нови подходи можем да интегрираме в обучението на децата, как да обогатим програмата, как да им привлечем повече интереса, за да могат да спортуват повече. След това продължаваме със същинската част и заниманията по спорт, като преди всеки час учителят трябва да е подготвил средата, да е планирал организацията на заниманията, да е помислил как децата ще бъдат защитени по време на тях. И в крайна сметка да се реализира един функционален и смислен час, а не просто „да тичаме и гоним топката“. И така след редуване на часове към 17:00 работният ден на учителя по спорт приключва.

Какви умения и качества са необходими зa тази професия?

Многопосочни. Учителят по спорт в нашето училище трябва да е гъвкав, адаптивен, да може да работи в различни среди, в динамична и бързопроменяща се обстановка. Както и да се включва адекватно във всички дейности в училище. Не бих казал, че е необходимо да е някакъв cyпep професионален спортист, по-скоро трябва да е много добре организиран и да си управлява добре времето. Що се касае до неговите спортно-технически качества, те са необходими дотолкова, доколкото да направи правилна демонстрация на конкретни упражнения, за да могат децата да придобият ясна представа какво трябва да правят.

Как поддържаш знанията и квалификацията си?

Като участвам на различни научни конференции в нашата сфера. Не само като гост, но и с доклади. Също така търсим предимно международна литература, която да обогати нашата. Стремим се да почерпим от чуждия опит и да извлечем есенцията, която можем да приложим и адаптираме в нашето училище. Както аз, така и колегите непрекъснато преминаваме през различни обучения, както вътрешни, така и външни, които ни помагат да създаваме и прилагаме иновативни образователни подходи и програми.

Какви са възможностите за развитие?

Бих ги отнесъл до повишаване на квалификацията на самите учители. Излизайки от университета, те обикновено нямат нужната квалификация и опит и това е първото, върху което трябва да се фокусират. Защото знанията и възмажностите, които имат, са крайно недостатъчни за един пълноценен обучителен процес в нашето училище. И разбира се, тяхното развитие по-натам зависи от самите тях, от техните амбиции, мотивация, от това доколко им харесва работата с деца. И нашето училище предлага много възможности в тази посока. Аз самият съм пример за такава развитие. Наред с функциите си на учител по спорт съм и зам.-директор пo учебната дейност.

Кои са най-големите митове и заблуди за тази професия?

Най-голямата заблуда за тази професия е, че спортът е само една формалност, която неизбежно трябва да съществува в училище, както и че е напълно достатъчно децата да излязат от класната стая, да потичат малко, да поиграят футбол и да се приберат. Хората погрешно си мислят, че спортът не е чак толкова важен, колкото академичните дисциплини в училищата. Друга заблуда е, че всеки учител може да води заниманията по спорт. Нещата са на много по-високо ниво, отколкото изглеждат. В много училища спортът се води от учители, които дори не са в спортен екип в часовете и така дават изключително лош пример за децата, които искат да спортуват. Няма как така да мотивираш и запалиш едно дете към някаква по-активна спортна дейност.


Какви са хобитата ти и какво обичаш да правиш след края на работния ден?

Хобитата ми също са свързани със спорта. Обичам да практикувам и опитвам различни спортове. Разбира се, правя и обичайните неща – излизам с приятели, пътувам, ходя на кино и театър. Риболовът също ми е любим, но ми остава все по-малко време за него.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *