Архив на категория: Съобщение

Когато измерването убива това, което мери..

Assenka Hristova: Равносметката след първата родителска среща за 7 клас в уж „елитно“ столично училище:
1/ Основното послание на ВСИЧКИ учители е, че в 7 клас единственото, което има значение е подготовката за националното външно оценяване по български и математика, а другите предмети НЯМАТ никакво значение. Нямат значение и резултатите по ИУЧ български и математика, защото не са балообразуващи.
2/ Учителите по български и математика съвсем открито разчитат на частните уроци и школи да подготвят децата за формата на изпитите по български и математика, които, както стана ясно, са единствените предмети, които имат значение в българското училище в седми клас.
3/ Педагогическата подготовка на младите учители има спешна нужда от сериозно надграждане. Наистина сериозно.
За пореден път емпиричен извод – националното външно оценяване в този си замисъл, функция и реализация няма как да измери и на практика не мери качество на образованието, предлагано в училище. Напротив, то предполага влошаване на качеството, защото стимулира задаване на приоритети за решаване (често) извън формалното училищно усилие и тотална абдикация от предлагане на качествено учене по останалите предмети. Разбира се, възможно е това да е модел на конкретното училище, но се съмнявавам.

Честит празник!

Скъпи учители,
Честит празник! Благодаря за вашата всеотдайност и грижа!

Тръгнали сме по стръмен път, но всеки ден откриваме прекрасни гледки, изпълващи душите и сърцата със светлина. Енергията и радостта, която децата ни дават ни окрилява да продължаваме напред и нагоре.

Благодаря и наздраве,
Явор

Смятането с абакус е вредно!

Поради разпространението на множество бизнес услуги, които тренират децата за смятане с абакус (погрешно наричано „ментална аритметика“), бих искал обърна внимание на родителите, че това може да причини значителни вреди за развитието на децата.

Разбира се, първоначалните ефекти от способността децата да пресмятат бързо с големи числа са впечатляващи. Но (!) разбирането на математическите концепции се влошава.

Децата овладяват едно механично умение подобно на бързо писане на клавиатура. Това не само не им помага за подобряване на качеството на разсъждение (качеството на „написаното“), но има негативен ефект. И родителите, и учителите, и децата се заблуждават, че математическите концепции за работа с числа са овладени и изоставят работата с тях.

Да не говорим за практическата стойност на тази способност. В реалния живот е много по-важно да си способен да моделираш проблема математически (което изисква добро разбиране на концепции) – да вникнеш в отношенията и да „видиш“ един или друг математически модел който да приложиш. Докато самите изчисления се правят с широкодостъпни калкулаторни таблици и други приложения. Дори на много изпити са позволени калкулатори.

Децата, научени да смятат с абакус, ще бъдат сред отличниците в началните класове (дори на НВО), защото там се тестват предимно аритметични операции. За съжаление тези тестове не проверяват основите на разбирането за числата и операциите с тях. Докато осъзнаем този проблем, когнитивното развитие на децата вече ще бъде затруднено. Ще са необходими много по-големи усилия да се възстанови.

Призовавам да не правим децата на роботи! Нека ги окуражаваме да разсъждават, изследват и съзидават самостоятелно и кооперативно. Да ги предизвикваме и подкрепяме в процеса на тяхното израстване като свободни и отговорни личности – това е същината на образованието.

С уважение,

Явор Джонев

П.С. Моля да не приемате горното изявление като пренебрегване на смятането наум. Напротив! Изключително важно е за бъдещото развитие на децата! След като изградят добро разбиране за числата и операциите с тях, постепенно трябва да преминат изцяло към смятане наум с едноцифрени, после с двуцифрени числа, включително умножение и деление (и точно, и приблизително). Автоматизиране на смятането наум чрез решаване на много практически задачи, след като са действията са осъзнати! Това е необходимо, за да не се получава когнитивно претоварване при работа в по-сложни ситуации. Родителите трябва да използват всяка възможност да поставят практически задачи на децата за тези аритметични операции. Не като изпитване наизуст (което може да отврати децата), а като реални житейски проблеми, където виждат смисъл.

Напоследък все повече образователни експерти започнаха публично да поставят под въпрос адекватността на матурите.


Assenka Hristova Напоследък все повече образователни експерти, включително училищни директори, започнаха публично да поставят под въпрос адекватността на матурите като инструмент за измерване на значими образователни резултати. Като оставим настрана методологическите, технически и логистични особености на начина, по който се конструират, валидират, провеждат и анализират стандартизираните тестове в България, за мен като изследовател големият философски въпрос е какво точно измерват те и могат ли да се използват като инструмент за преценка на ефективността на образованието (т.е. преценка на това дали „правим правилните неща“, по дефиницията на основоположника на съвременната теория за социалното управление Питър Дракър).
Ето един важен аспект, който следва да се има предвид при оценката на ефективността на образованието: терминът „образование“ произлиза от латинския глагол „educere“, който означава „да водя“, “да предизвикам”, „ да изведа навън“ … пълния потенциал, който лежи във всеки човек. Истинската същност на образователната система е да осигури среда, която да подпомогне 1) развитието на потенциала (и талантите) на децата и 2) превръщането им в способни възрастни, водещи продуктивен и успешен живот. В такъв случай, могат ли матурите да служат за измерител на степента, в която се постига тази същностна цел на образованието? Могат ли тези тестове да оценят дали децата се развиват по начин, който ще им позволи като възрастни да функционират успешно в модерния свят? „Прокси“ на какво точно са те?
Ще си позволя да заимствам отговора от Даниел Грийнберг, който прави изключително добро обобщение в книгата “Turning Learning Right Side Up”: няма начин да се измери предварително, чрез писмен тест или някакъв друг инструмент, дали даден човек ще успее в дадено начинание. Няма как с (подобен на матурите) писмен тест да се измерят комплексните характеристики и способности, които наистина имат значение в живота – вътрешната мотивация, способността за преценка, интелектуалната любознателност, креативността, инициативността, честността, постоянството, умението за самоутвърждаване, нагласите към успеха и многото други личностни характеристики, които отличават успешните, самореализирани хора от тези, които постоянно не успяват да реализират целите си. В „реалния“ свят извън класната стая компетентността рядко се мери с писмен изпит, тя се оценява най-вече със способността да се използва наличното знание в конкретни работни ситуации. 
Матурите в сегашния им формат всъщност измерват само това, което всеки знаещ и разбиращ от тази материя човек би казал, че мерят: способността на децата да вземат изпити. Те измерват способността на цялата училищна общност – деца, родители, учители, директори, администратори – да фокусират всичките си усилия върху постигането на добри резултати на тестовете. Нищо повече, нищо по-малко.

Докато в конвенционалните училища се преподават откъснати, често изолирани от контекст факти, в нашите училища предоставяме контекстуална рамка на ученето

Янина Христова:

https://www.capital.bg/specialni_izdaniia/kapital_gradove/2019/06/23/3921502_uchilishteto_v_koeto_pravilata_sa_zakon/

„Докато в конвенционалните училища се преподават откъснати, често изолирани от контекст факти, в нашите училища предоставяме контекстуална рамка на ученето, обяснява Янина Христова. Стремим се към т.нар. Concept-based learning, в което водещи са концепции и разбирания за това как работи светът, а не само факти, които не можем да свържем в по-голяма картина. Ако едно дете разбира концепцията за „общност“ например, ще може да си обясни различни видове човешка дейност. Ако се опитваме да го научим само на дефиницията за „общност“ – детето може да я назубри, без да я разбере – в най-добрия случай. Но какъв би бил смисълът от това?“