„Функционално неграмотен“ – диагноза и лечение

БНР – Програма „Христо Ботев“‎ доБНР Култура

Ниските български резултати на международния тест PISA сочат ниска готовност на българските ученици да се справят в живота след края на задължителното образование. 

За разлика от предишни години, в които точките на българските деветокласници са се увеличавали, макар и незначително, този път проучването регистрира сериозни спадове по всички показатели. Особено тревожен е резултатът при природните науки, където България е регистрирала втория най-голям спад от всички 79 държави, обхванати от PISA. 

Къде е проблемът? 

Защо, от една страна, българските ученици получават златни медали на международни състезания и то конкурирайки се с представители на Китай, Индия и Русия, а от друга, имаме толкова висок процент функционална неграмотност.

И дали ако поставим акцент върху така наречените STEM дисциплини (science, technology, engineering and mathematics/наука, технологии, инженерни науки и математика) и загърбим хуманитарните науки, резултатите ще се повишат? 

В студиото на „Нашият ден“ Ива Дойчинова разговаря с Явор Джонев от фондация „Образователна трансформация“; Симона Велева, автор на образователната игра „Праводач“, и Алексей Христов, председател на УС на Олимпийското сдружение по природни и математически науки.

Кого трябва да поставим в центъра на образованието и ако това е ученикът, какво искаме от учителите, и не е ли нечестно да ги пренебрегваме?

За Алексей Христов успешният подход минава през подобряване на връзката учител-ученик и подпомагането на учителя в процеса на обучение. – Нима децата, които получават златните медали, не са били учени от добри учители? – уместно попита той.

Симона Велева повдигна въпроса дали бързото попълване на тестове е индикатор за познание и интелигентност? Решението на проблема с неумението за справяне с практически и житейски ситуации едва ли ще се подобри, ако заменим една система на оценяване, с друга. 

За Велева решението на проблема минава през изследователския подход, към овластяването на детето да търси, да греши и да стига до решения. 

„Няма едно действие, една мярка, която да може да промени системата – изтъкна Явор Джонев. – Това е процес и са нужни поне 12 години. Със закон няма да се смени системата, с таблети няма да се смени системата. В центъра на подхода трябва да са ценностите, които формират системата: безусловно приемане на децата с обич, свобода и отговорност, доверие и уважение, вярата, че всяко дете можеВсяко дете може да постигне над средното ниво.

За да стане българската образователна система елитна, тя трябва да спре да бъде елитарна“ – заключи Джонев.

Целият разговор можете да чуете тук.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *