Напоследък все повече образователни експерти започнаха публично да поставят под въпрос адекватността на матурите.


Assenka Hristova Напоследък все повече образователни експерти, включително училищни директори, започнаха публично да поставят под въпрос адекватността на матурите като инструмент за измерване на значими образователни резултати. Като оставим настрана методологическите, технически и логистични особености на начина, по който се конструират, валидират, провеждат и анализират стандартизираните тестове в България, за мен като изследовател големият философски въпрос е какво точно измерват те и могат ли да се използват като инструмент за преценка на ефективността на образованието (т.е. преценка на това дали „правим правилните неща“, по дефиницията на основоположника на съвременната теория за социалното управление Питър Дракър).
Ето един важен аспект, който следва да се има предвид при оценката на ефективността на образованието: терминът „образование“ произлиза от латинския глагол „educere“, който означава „да водя“, “да предизвикам”, „ да изведа навън“ … пълния потенциал, който лежи във всеки човек. Истинската същност на образователната система е да осигури среда, която да подпомогне 1) развитието на потенциала (и талантите) на децата и 2) превръщането им в способни възрастни, водещи продуктивен и успешен живот. В такъв случай, могат ли матурите да служат за измерител на степента, в която се постига тази същностна цел на образованието? Могат ли тези тестове да оценят дали децата се развиват по начин, който ще им позволи като възрастни да функционират успешно в модерния свят? „Прокси“ на какво точно са те?
Ще си позволя да заимствам отговора от Даниел Грийнберг, който прави изключително добро обобщение в книгата “Turning Learning Right Side Up”: няма начин да се измери предварително, чрез писмен тест или някакъв друг инструмент, дали даден човек ще успее в дадено начинание. Няма как с (подобен на матурите) писмен тест да се измерят комплексните характеристики и способности, които наистина имат значение в живота – вътрешната мотивация, способността за преценка, интелектуалната любознателност, креативността, инициативността, честността, постоянството, умението за самоутвърждаване, нагласите към успеха и многото други личностни характеристики, които отличават успешните, самореализирани хора от тези, които постоянно не успяват да реализират целите си. В „реалния“ свят извън класната стая компетентността рядко се мери с писмен изпит, тя се оценява най-вече със способността да се използва наличното знание в конкретни работни ситуации. 
Матурите в сегашния им формат всъщност измерват само това, което всеки знаещ и разбиращ от тази материя човек би казал, че мерят: способността на децата да вземат изпити. Те измерват способността на цялата училищна общност – деца, родители, учители, директори, администратори – да фокусират всичките си усилия върху постигането на добри резултати на тестовете. Нищо повече, нищо по-малко.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *