Как умението да говориш български се оказа най-ценно за намиране на работа

Менюто в ресторанта е с куп печатни грешки, на входа на магазина пише „Търсиме продавачка“, на работа шефът не може да ни обясни какво точно иска да се свърши, а като си поръчаме шкафче, се оказва, че вратата се отваря в грешната посока. С тези и подобни проблеми хората се сблъскват постоянно, а причината е, че мнозина от нас не умеят да си служат добре с българския език.

Затова това умение напоследък все повече се цени от работодателите, показа допитване на „Дневник“ до различни специалисти. Това потвърди и проучване на Агенцията по заетостта, която изследва наскоро какви са потребностите на работодателите. Оказва се, че през тази година умението за общуване на роден език е водещо.

От общо три проучвания (две през 2018 г. и едно през тази) експертите на агенцията не се ангажират да очертаят тенденция заради недостатъчната база за сравнение, но и при трите проучвания работодателите поставят притежаването на компетенции в общуването на роден език на едно от челните места, заедно с ключовата компетентност „Инициативност и предприемачество“ (способности за адаптиране към промени, за работа в екип, поемане на отговорност за собствените действия, определяне на постижими цели, мотивация за успех).

Последните данни (февруари – март 2019 г.) показват, че в 20 от 28 области на страната тази компетентност е поставена на първо място, в 6 от областите – на 2-ро и само в две области – на трето (Велико Търново и Кюстендил). Най-убедително работодателите заявяват потребност от компетентно общуване на роден език в областите Хасково и Монтана (с 50.3% от анкетираните), следват Кърджали (с 49%) , Плевен (с 42.3%) и Сливен (с 40.4%), коментираха експерти от агенцията.

Общуването е част от работното ежедневие на всяка професия и във всеки икономически бранш, и наличието на тази компетентност е важен фактор за формиране на ефективно работещ персонал, коментираха оттам.

Еднакво важно и за изпълнителите, и за мениджърите

„Ако погледнем професиите, най-търсени на пазара на труда, ще видим, че умението за общуване на роден език е важно за почти всички тях“, коментира пред „Дневник“ директорът „Програми и проекти“ в Асоциацията на индустриалния капитал в България Росица Стелиянова.

Тя поясни, че това умение включва способността на бъдещия работник да интерпретира факти, да изказва мисли, да борави с информация в писмена и устна форма, да умее да слуша активно, да пише грамотно, да има достатъчен речников запас, да има презентационни умения, да излага аргументи при преговори, да говори пред публика. Това е еднакво важно както за машинния инженер, така и за професиите изискващи средно професионално образование като машинния оператор, работника в дървообработването, но и на заварчика, и на шлосера, електротехника, добави тя.

Например, в машиностроенето кандидатите за работа задължително трябва да могат да работят в екип, а това предполага умение да разпределиш и обясниш задачите, които си получил от страна на шефа на екипа, да разбереш какво се изисква от теб, да го изпълниш и да дадеш обратна връзка, даде пример Стелиянова. „Един машинен инженер трябва да може да обясни как се работи с нова машина, например, и да мотивира членовете на екипа си, а един шлосер, който не ръководи никого, но също е част от екипа, би трябвало да може да разбере какво се изисква от него при обработката на отделен детайл, и каква е функцията на този детайл в една машина или процес, за да се преценят характеристиките на неговата изработка. „, продължи тя.

Работещите в микропредприятия пък или самостоятелно наетите общуват с клиентите и трябва ясно да разбират каква точно е поръчката и как да я изпълнят.

Според експерта, високата оценка на тези умения излиза на преден план едва сега, защото в продължение на години не е разбирана нейната същност. И сега в доста от случаите самооценката на търсещите работа е, че те могат перфектно да работят в екип, но това не винаги е така, каза Стелиянова. Тя обърна внимание обаче, че завишената самооценка много лесно проличава в хода на интервюто, ако бъде зададен въпросът: „Как бихте изпълнили задача в екип с колегата си, ако той категорично откаже?“

В отговор на въпрос Стелиянова добави, че тези умения трябва да се придобиват в училище, но по интересен и забавен начин, защото злоупотребата при общуването в интернет (с емотикони, печатни грешки и чуждици) също осакатява изказа на децата.

Какво е компетенцията „общуване на роден език“

Това е способността да се изразяват и интерпретират схващания, мисли, чувства, факти и мнения, както в устна, така и в писмена форма (слушане, говорене, четене и писане), и да се общува по подходящ и творчески начин във всички ситуации в обществения и културен живот, в образованието и обучението, по време на работа, в къщи и през свободното време. Общуването на роден език изисква речников запас, знания по функционална граматика и езиковите механизми. То включва познаване на основните видове устно взаимодействие, на набор от литературни и нелитературни текстове, на основните характеристики на различни стилове и регистри на езика, на многообразието от езикови форми и общуване според ситуациите.

Положителната нагласа към общуването на роден език включва предразположеност към критичен и конструктивен диалог, отношение към естетическите качества, стремеж към тяхното откриване и интерес към общуване с другите. Това предполага осъзнаването на въздействието на езика върху другите и нуждата от положително и социално отговорно разбиране и използване на езика.

Проучване, финансирано от Европейската комисия, още преди години показа, че световната икономика губи над 1 трлн. евро годишно от грешки в общуването. Още по темата вижте във видеото на „Дневник“ от рубриката „С две думи“.

Вижте оригиналната публикация на Елена Геловска във в. Дневник.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *