Зорница Христова: Да преподаваш без учебник е възможно, но трудно.

Зорница Христова :

Да преподаваш без учебник е възможно, но трудно. Можеш да измислиш най-интересните занимания, да пускаш филми, да даваш ролеви игри, да водиш децата къде ли не. Хубаво е обаче уроците да не са сами по себе си, а да са свързани, да се надграждат взаимно, да правят връзки и с другите предмети. Учебникът е затова – да ти даде структура (много видно при чуждите езици и естествените науки, математиката и пр.), а и да ти помогне с упражнения, които някой друг е изпробвал преди теб. В добрия случай избираш част от тях, довнасяш си нещо от себе си, приемаш идеи и от учениците. Той може да включва и набор от помощни материали, които иначе сам трябва да мъкнеш – изрезки от актуални статии, любопитни факти, свързващи ученото с ежедневния свят, нещо смешно, нещо извън очакваното, парчета реалност (една приятелка ми каза, че в някои от последните учебници по английски, на които попаднала, имало записи на TED Talks). Всичко това предполага ролята на учителя да е активна, творческа, като основна задача е да се предадат знанията, като се събуди и запази интересът на децата, като се отговори имплицитно на въпроса „Това за какво ми е“.

Другото схващане е за учебника като катехизис. Вътре има свещени текстове и те се дават за наизустяване и преписване. Учителят няма много работа – чете ги, кара децата да ги възпроизвеждат и ги наказва, като сбъркат. Текстовете някак сами възпитават детето, което седи и чака да му налеят с фуния. Това е най-лесният начин за отбиване на номера и от двете страни. И най-лесният за идеологическо вливане – нещата са дотолкова йерархично подредени, че дори учителят няма право да разсъждава по тях. Все едно по история на БКП да тръгнеш да философстваш.

Това по повод на всички възмущения какво влязло и какво не влязло в учебник.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *